Диатриби. Стихотворения

"Това малко книжно тяло е големият творчески дебют на архитект Иваномир Цанков - стихосбирка, с която той уверено прекрачва прага на поетичното пространство, където последна и най-вярна оценка дава единствено времето. В този шарен калейдоскоп от теми, образи, герои и фрагменти от пъзела на човешкия живот са събрани и ветровитото детско хвърчило, и книжките с най-хубавите приказки, и китарата, която ще се наплаче и кучето ненаучено на "Дръж!" и "Донеси го!". Там живеят неговите чудаци: клошарят от махленския канал, непоправимите каръци, рибарят с прокъсаната мрежа, художникът с пейзажа, самотният мъж от бара, босоногата Фея, както и героят, който не успях да бъда. Там има златни залези, графитени клони, слънчогледови надежди, разцъфнали пролети и закъснели срещи. На празен бряг стоят следи от лятно минало с вкус от устните на късните момичета, целувани от оркестрите без имена последни. И ехото "Оставаме, оставаме, оставаме...".

В лириката на Иваномир Цанков небосводът е опръскан със звезди, дърветата се учат на изкуство и предметите са пълни с предчувствие. Мечтите му са с аромат на коси от момиче, а през неговия гледащ към света прозорец едно момче все още тича. Така една след друга почукват годините, по едни побелели пътеки препускат конете и в море от сфумато ръка за ръка в стиховете му вървят и болката, и раздялата, и любовта, и тъгата...

Диатриби е поетично огледало на един личен и дълбоко интимен разговор - своеобразен самоговор, от който са родени миговете на емоционални, духовни и житейски прозрения, запечатани в 72 лирически откровения."
Диана Цанкова

"Чудесно е, когато сред суетата на шумния свят, в който живеем, успееш да чуеш нов и непознат глас, който да те изненада с мощта на таланта си и разпознаваемия си поетичен тембър. Така говори Иваномир Цанков в първата си поетична книга, наречена Диатриби. С думи за забравяне или за разказване, но при всички случаи в непрестанен диалог с читателя. Защото освен всичко друго, поезията е онази форма на комуникация, при която говорим на езика на сърцата си. А те никога не мълчат."
Ива Спиридонова, редактор

Думи за забравяне
Сякаш съм в някакъв споменен ритъм
Сюреално
Сюреално II
Сюреално III
Не ми се сбъдваха прогнозите за щастие
От малък невъзможност ветровита
Биография
Писмо
Китарата ще се наплаче
Защо търпиш каквото не обичаш
Не се коси, а изкопай си яма
Непризнатият талант е дума
Икар
На гонен беглец мечтите приличат
Календар
Поясът
Корабът
Рибарят
Оркестрите без имена последни
Земляни
Каръци
Чудаци
Клошарят
Антихрист
На улица с къщи без адреси
Ще си взема заплатата
Не ще забравя кучето
Едно листо от есенна картина
Картини
Звезди
Озарени с годините на слава
За страната, откъдето
Като в стиха - със "скръбен лик склонила"
Тя идва на света, за да създава
Колко много неща ги тревожеха
Тръбата за тревога ни съблича
Измислица са пътищата леки
Думите ти, човече! Думите!
Когато някой ден съдбата ти се скара
Съвет
Утро
Боклука изхвърляй, че без край са дните
Една след друга почукват годините
Отиват си и последните пристрастия
От малките неща да сме доволни
Луда работа, адски фатален
Думи за разказване
Разкажи ми за щастливите си дни
Този ден не е с всичкия си
Моята Фея дойде босонога
Животът на мъжа е като блуса
В любовта всеки прави своите крачки
Душите се привличат постепенно
Да си с жена не е като в романите
Импресия
Една прокъсана рибарска мрежа
По свечеряване
Ще покрия със твоята преданост
Ти си твърде любезна със мене
Несподелената любов е плаха
Твърде рано със теб сме родени
Червен килим постлах си днеска
Тъжно... Тъжно ми е, любов моя
Любовта не беше нашия случай
Ако си тръгваш без да те последвам
Нощта със две лица посрещам вече
Рафе Клинче
На живота камбаната леко
Спомен
Недовършено
Аз ще те чакам
Любов