Включва майсторски адаптации на шест класически приказки и четири забавни истории за принцеса Ани и брат ѝ принц Макс, които живеят в замъка Сивостен. Подбрани са специално за най-малките и са великолепно илюстрирани от познатия в цял свят художник Стивън Картрайт."Някога много, много отдавна в замъка Сивостен живеели крал Леон и кралица Роза. Те имали две прекрасни деца - принц Макс и принцеса Ани. Макс и Ани обичали а играят в двора на замъка. Макс се преструвал на рицар, а Ани - на дракон. – Да потърсим истински дракон - предложил един ден Макс. Речено-сторено. Принцът и принцесата изтичали през портата на ... |
|
|
Ана решава да заведе Бу и Фъстъчка на училище за кучета. Големият Бу надушва там вълнуващи миризми и си намира интересни играчки, но едно огромно куче погва дребосъчето Фъстъчка и тя се озовава в ужасна беда. Дали някой ще може да ѝ помогне? Илюстрации: Сара Уейд. Книжката е част от поредицата Бу и Фъстъчка от Тами Салцано. ... |
|
|
Големият Бу е любимото куче на Ана, но един ден в къщата неочаквано се появява ново кученце на име Фъстъчка. То дърпа опашката на Бу, яде от храната му, пие от водата му, спи в неговото легло. На Бу му се ще Фъстъчка да го остави на мира... Дали ще станат приятели? Илюстрации: Сара Уейд. Книжката е част от поредицата Бу и Фъстъчка от Тами Салцано. ... |
|
|
На кравата Мили много ѝ се спи, но всички наоколо вдигат врява. Къде да се прислони Мили, за да може най‑после да поспи? Книжката е част от поредицата Приятели от фермата, която съдържа забавни истории, прекрасно илюстрирани от Аксел Шефлер. Историите са страхотни за четене на глас! Децата от сутрин до вечер ще искат да им четете за Коко, Роги и Мили! ... |
|
|
"Книгите за деца не са никак проста материя, те не са само стихчета или слова за забавление. Те учат на добро, лоялност и любов, забавлявайки. Такава е и книгата Мери и лепреконът. Приказки за доброто - тя ни учи да разпознаваме доброто, да пазим природата и да не се боим от различните, от които всъщност винаги можем да научим много нови неща. Така малката Мери среща един лепрекон, дошъл при нас от други земи. Лепреконите са умни и весели митични същества от ирландския фолклор. Те са облечени в дрехи със зелен цвят, за да останат незабелязани в зелената трева. Имат рижо-червена брада и носят цилиндър. Живеят в горите. ... |
|
|
В книгата Броненосецът, който дойде за вечеря спокойният пикник на Вък и Яхнийка е нарушен от истински броненосец. Той има толкова яка броня, че дори когато се удря в дървета, във вази или пък потрошава целия горски лунапарк, не иска прегръдка за успокоение от Яхнийка. Или пък иска? Може ли овчица и вълк да са приятели? Според великобританския илюстратор и автор на картинни книги Стив Смолман - може. А онези от вас, които вече познават първите три книги от поредицата за вълка Вък и овчицата Яхнийка, знаят, че не само може, но и че всяка от историите е разказана с толкова много обич и чувство за хумор, че накрая и ... |
|
|
В книгата Тигърът, който дойде за вечеря, крокодилът Омлет домъква подгизнало от вода тигърче. То е толкова сладко, че всеки, който го види, се умилява. Но защо ли Омлет е все недоволен? Може ли овчица и вълк да са приятели? Според великобританския илюстратор и автор на картинни книги Стив Смолман - може. А онези от вас, които вече познават първите три книги от поредицата за вълка Вък и овчицата Яхнийка, знаят, че не само може, но и че всяка от историите е разказана с толкова много обич и чувство за хумор, че накрая и малките слушатели, и големите читатели се заливат от смях. Илюстратор на тази прекрасна поредица е ... |
|
|
В Патето, което дойде за вечеря бурен вятър отвява прането на Вък и Яхнийка и довява кой знае откъде едно малко пате. Крилцето му е наранено и затова то остава при тях. Колко ли неприятности може да причини едно малко пате? Може ли овчица и вълк да са приятели? Според великобританския илюстратор и автор на картинни книги Стив Смолман - може. А онези от вас, които вече познават първите три книги от поредицата за вълка Вък и овчицата Яхнийка, знаят, че не само може, но и че всяка от историите е разказана с толкова много обич и чувство за хумор, че накрая и малките слушатели, и големите читатели се заливат от смях. ... |
|
|
Всички обичат Чарли. Дори най-малките не могат да му се наситят. С Чарли и семейството му всеки ден е едно голямо приключение - събуждането, когато мама влиза в стаята му и го погъделичква, пазаруването с татко, където винаги забравят нещо важно, играта на криеница с братовчедка му, когато баба трябва да ги търси и дори лягането е вълнуващо с Чарли, тъй като Пантофеният експрес винаги минава през кухнята в Амамово и банята в Мокрово, докато стигне до крайната спирка в Леглово. Книгата съдържа четирите най-популярни истории за Чарли. Илюстрации: Ротраут Сузане Бернер. ... |
|
|
Рибен пазар е приказка от Хелиана Стоичкова."Легендата казва, че една заран хората излезли на рибния пазар и чудо невиждано, там зад черквата било поникнало старото училище. Те заговорили, че през нощта са дошли магически зидари, които изсипали каруци с думи върху камъните на площада и дума по дума използвали ги за градежа на стените. А когато стигнали до покрива извадили дебели книги със сонети и внимателно обърнали страниците сонетите да изпаднат оттам цели. Подредили ги много старателно, изваяли вратата от тежки и здрави слова и с прииждането на изгрева изчезнали. Тази история, разбира се, не е напълно истинска. ... |
|
|
Парпалуда е приказка от Хелиана Стоичкова."Дейко бил работлив и наистина както било му наречено такъв станал - много деен и не си запущал работата за по-нататъка. Изорал си нивата на пролет, насял картофите и зачакал дъжд. Но дъжд не идвал. Нито пороен, нито пролетен, нито рехав, нито ситен, нито напоителен, нито проливен, нито тежък, нито лек. Нито дори само да напръска. Нервирал се Дейко, защото било време картофите да се окопават, а те още не искали да поникнат. Щели да изгният земята преди да са се показали и той всеки ден ходел на нивата и им говорел: – Хайле бре, дайте покажете се вече. Да мога да се погрижа ... |
|
|
Манаселска река е приказка от Хелиана Стоичкова."Слязъл Стоян на едно дунавско пристанише чак по пътя към Тулча и тръгнал по пътя, по който го водело проклятието на майка му. Още на брега срещнал една жена, която се оказала вдовица с много деца. Ядосан бил, гневен и яден на това, че му бил орисан път, който не е искал и затова право се обърнал към нея: – Аз ще се грижа теб и за децата ти. – Я виж ти... - Изненадала се тя и го огледала. Млад, красив, силен и с особен блясък в очите. – Реката никога не отнася хората на случайно място. Щом те прати при мене има защо да е. Къщата ми е досами брега. Добре дошъл си. ... |
