Спомените на неотразимия Юрий Никулин излизат тринадесет пъти на руски език от 1979 насам. Но последното издание е по-различно, то е първото след кончината му през 1997, а и съдържа уникални, непубликувани досега фотографии. За епиграф на една от началните глави в книгата си авторът избира думите на полския писател Станислав Йежи Лец: "Животът отнема страшно много време на хората." Особено ако е така наситен и запълнен, като неговия. Артистът говори за себе си с лека ирония, присъща на човек с богат опит, житейска мъдрост и неизчерпаем хумор, и сериозно за другите - роднини и близки, знаменити и не толкова ... |
|
|
Второ, допълнено издание. ... Няма друг режисьор в българския театър, като Крикор Азарян, който става светец в сърцата на учениците си и на актьорите, с които репетира спектаклите си. Като вълшебство в действие е, че на всеки 15 март, рождената дата на Азарян, учениците му се събират на сцената на театъра в НДК, наречен на неговото име. Забележително, грандиозно е това възкресение на Коко Азарян. То е причината за появата на това второ допълнено издание. Тук наред с тълкуването на неговите спектакли, се представят интимните спомени и размисли на режисьора за събития и срещи, моделирали отношението му към света и другите. ... |
|
|
"Часът е 9:30 сутринта. Времето - чудесно, почти пролетно. Настроението - почти шестица по шестобалната система. И така - сядам на стола, а пред мен на масата - белия лист. Гледам го дълга и не много дружелюбно, все повече се вторачвам в него и изведнъж усещам, че започвам да хихикам, отначало леко и плахо, а след малко хи-хикането се превръща в силен, неудържим смях, след което чувам собствения си глас: "Ти сега, що щеш тук, пред този бял лист?" Това "що щеш" често го употребяваше един от дядовците ми..." Из предговора на книгата "На моя читател и зрител поднасям своето голямо ... |
|
|
Син на легенда на френското и световното кино и на свободолюбива актриса, Антони Делон повдига завесата над личния си живот, за да ни срещне със своето семейство и да ни разкрие всичко онова, което се случва, след като микрофоните са спрени и прожекторите - изгасени. Той ни предлага разтърсваща изповед за своето детство, за младежките си години, за болестта на майка си, до която остава до последния ѝ час, и за това как се живее като син на Ален Делон. Но въпросите, които си задава авторът на тази книга, са универсални. Как да превъзмогнеш страховете и разочарованията си и да излекуваш раните си? Как да излезеш от ... |
|
|
По случай рождения ден на актьора Филип Трифонов, напуснал ни в началото на 2021 година, от печат излиза издание с автентични негови текстове. Пред читателя се разкриват по абсурден начин исторически факти, които Филип Трифонов успява да издигне от ранга им на музейни експонати в изпълнени с човешки смисъл и ценност истини. В книгата личат гражданската му позиция и погледът му на писател, които от най-ранна възраст сякаш никога не са го напускали, а са го съпътствали във всяко негово екранно, сценично и житейско превъплъщение. Автобиографични, литературни и театрални текстове, художествени фрагменти, бележки от реалния ... |
|
|
Стенли Тучи ни представя своите интимни и очарователни мемоари за живота си във и извън кухнята. Стенли Тучи е актьор, сценарист, режисьор и продуцент. Режисирал е пет и е участвал в над седемдесет филма, както и в безброй телевизионни предавания и дузина пиеси на Бродуей. Номиниран е за наградите Оскар, Тони и Грами и е носител на два Златни глобуса и пет приза Еми - последния през 2022 г. за гастрономическата си поредица Стенли Тучи: В търсене на Италия. Преди да стане известен с Дяволът носи Прада, Игрите на глада и легендарния си коктейл Негрони, Стенли Тучи израства в италианско-американско семейство, което всяка ... |
|
|
В мемоарната си книга голямата българска актриса Виолета Бахчеванова разказва за живота си и най-вече за театъра, за ролите си, за работата с много от великите български актьори и режисьори от миналия век. Съпроводена е с много снимков материал от личния архив на актрисата. Виолета Бахчеванова завършва актьорско майсторство във Витиз "Кръстьо Сарафов" през 1959 година. През сезон 1959 - 1960 г. играе в Драматичен театър "Адриана Будевска" - Бургас. Следващите 33 години е актриса в Народен театър "Иван Вазов". ... |
|
|
Книгата "Ракурси" е опит за житейски и творчески автопортрет на една личност с голям авторитет и много последователи - проф. Юлия Огнянова. Юлия Андреева Огнянова е български режисьор, родена е в град Варна на 22 февруари 1923 г. Завършва през 1953 г. ГИТИЗ-Москва, специалност "Театрознание" при професор П. Марков. Първата ѝ постановка като режисьор е "Всяка есенна вечер", представена в Драматичния театър в Бургас през 1959 г., когато тя, Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов и привлечените от тях актьори, художници, композитори и поети създават славния театър "АБ", ... |
|
|
Съставители: Георги Каприев, Юрий Дачев. ... "Присъствието на Милен Миланов в българската култура може да се обобщи с две думи: работа и отговорност. Методичната му съпротива срещу посредствеността, най-вече в перспективата на новия български театър и неговата история, въведе корекция в структурата на тази перспектива и формата на театралната история. Акцентът пада върху създаването на памет - при неутрализиране на натиска, упражняван от злободневното и конюнктурното. Влизането в историята, както го изповядва и практикува Милен Миланов, се основава върху безостатъчно дискредитиране на херостратовския комплекс. ... |
|
|
Откровената и единствена автобиография на един от най-великите творци на нашето време! "Само да вметна" е дългоочакваната изповед на Уди Алън, в която легендарният режисьор, комик, актьор и писател прави равносметка на живота си. От детството си в Бруклин през 40-те години, когато мами на карти за пари и бяга от училище, за да ходи на кино, до първите си романтични трепети и ранни бракове; от писането за телевизионни предавания до създаването на шедьоврите "Ани Хол", "Манхатън", "Полунощ в Париж" и "Въртележка" - за всичко това Уди Алън разказва в забавния си и ... |
|
|
Автобиография. ... "Мои приятели настояваха да разкажа всичко това. Изпитвах колебания, защото не считам, че моят живот или това, което ми се е случило, е с нещо по-особено или с нещо би било любопитно на хората, които ще го прочетат. Това, което надделя и ми даде смелост да направя този опит, са хората, за които разказвам в книгата. Онези стойностни български жени и мъже - актьори, актриси, режисьори и сценаристи, драматурзи, художници, композитори, оператори. Хора, които наистина са били ярки таланти, творци със свой собствен четлив почерк, а сетне лека-полека потъват в забрава. Много от тях си отидоха неразбрани ... |
|
|
Андрей Тарковски е едно от най-големите имена не само в руското, но и в световното кино. "Уловеното време" е неговата изповед - разказ за живота му в изкуството, за "Иваново Детство", "Андрей Рубльов", "Соларис", "Сталкер", "Носталгия", "Жертвоприношение", превърнали се отдавна в неделима част от световната култура. Това е и разказ за сложните му отношения с властта, за трудната съдбата на неговите филми, за ограниченията и препятствията, които е трябвало да преодолява през годините. Читателят добива представа за развитието на възгледите на Тарковски ... |
