Луд Оливър Харди, дебел Дон Кихот, проклет Тома Аквински, или единствен по рода си - за читателите Игнациус Дж. Райли от десетилетия е изумително присъствие. А за него ние, обитателите на съвременния свят, завинаги ще си останем просто оскърбление към добрия вкус. Създаден от сингулярност в литературната вселена, Игнациус се стоварва като свръхгабаритен метеорит на бреговете на Мисисипи, в Ню Орлианс, самото сърце на дремещата Луизиана. Обгърнат от собствената си спарена атмосфера, брониран със средновековна философия и измъчван от капризната си стомашна клапа, той се носи на талази из Америка от 60-те, принуден да ... |
|
"Някои думи са много повече от низ от букви върху лист хартия... Притежават форма и плътност. Приличат на куршуми със заряд от чиста енергия..." Пип Уилямс Останала без майка, но изтъкана от любопитство, Есме прекарва детството си скрита под работната маса на баща си в Скрипториума - мястото, където екип от всеотдайни лексикографи създава известния в цял свят Оксфордски речник. Един ден обаче листче със забравена дума полита във въздуха и пада в краката на детето. Непозната е, но звучи красиво: неволница. За Есме тя е истинско съкровище, ето защо решава да я спаси заедно с всички изгубени или отхвърлени от ... |
|
"Приказките Хиляда и една нощ са самобитно творчество на народите от арабския свят. Предавани от уста на уста и записвани от незнайни летописци, те са обиколили земното кълбо и са станали любимо четиво на всички народи. В предлаганото българско издание на Приказки на Шехеразада, пригодено за нашата младеж, са преразказани съвсем свободно някои от прочутите арабски приказки от Хиляда и една нощ. Следвайки основната сюжетна линия, авторът се е освободил от многоречивата сложност на оригиналния текст, като се е помъчил да запази в простотата на израза вълнуващото повествование на сладкодумната Шехеразада." ... |
|
Да. Не. Не зная е съвременна семейна сага, увлекателен роман за семейство от интелигенцията в Москва. Една жена, обичана от баща си, винаги се чувства красива и харесвана от другите мъже. Георгий Одобеску обожаваше своята Аурика, не се съмняваше в нейната неотразимост и беше готов да си разчисти сметките с всеки, който се осмели да погледне накриво Прекрасната му Золотинка. За съпруга си Аурика остана най-красивата и желана жена през целия му живот, за дъщерите и внучките си - безспорен авторитет. Щастливо е семейството, което има ангел-хранител. Двойно по-щастливо е то, ако този ангел е майка, съпруга и баба, чиито ... |