В края на романа Яж, моли се и обичай Елизабет Гилбърт се влюбва в бразилец с австралийско гражданство, който при запознанството им живее в Индонезия. Двамата се преместват в Америка и се вричат един на друг във вечна вярност, но се заклеват при никакви обстоятелства да не сключват брак заради тежкия си опит с предишни разводи. Но един ден Фелипе е задържан на американската граница и повече няма да може да влиза в страната, освен ако двамата с Елизабет не се оженят. С присъщите за нея увлекателност, остроумие и чувство за хумор авторката съпоставя различни гледни точки, сватбени обичаи и практики през вековете, ... |
|
|
След „Нефертити в зимна нощ”(2001, ИК Жанет 45) Карастоянов зави към романа и в същото издателство през 2003 г. издаде „ Аутопия: другият път към ада ”, номиниран за български роман на годината от Фондация „Вик”. „ Смъртта е за предпочитане ” пък получи голямата награда за непубликуван роман „Развитие”. Наградите обаче явно не са го съблазнили напълно, защото в „La vie en Rose...” авторът отново се връща към старата си слабост – разказът. В новия си сборник разкази Карастоянов не повтаря някогашния начин за разказване на тъжни истории за тъжни хора. Онези два опита в областта на романа явно са си казали думата: „La vie en ... |
|
|
Първо. „Съпротива.net” разказва за място, където Хитлер е още жив и се кара на Елвис Пресли; където трима руски космонавти закусват с водка от лев и шейсет бутилката; където вещици с жълти очи говорят на арамейски, а джуджета продават фалшив „Тефал”, и където на спирката можеш да видиш скелетите на всички, които са чакали автобуса преди теб. Второ. „Съпротива.net” е смешна книга. От нея можете да научите например какво е казал Марк Твен, като го завели на опера в Миланската „Ла Скала” и после го попитали дали му е харесало... („Е по-ужасно нещо не съм чувал, откакто изгоря сиропиталището!...” Това е казал Марк Твен.) ... |
|
|
Една жена търси всичко из Италия, Индия и Индонезия. ... Елизабет Гилбърт е млада омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка тя е съсипана и объркана, но и свободна както никога преди. Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, ... |
|
|
Под името Георги Господинов се появяват и изчезват три стихосбирки, естествен роман и други истории. След щастливи четения из места като Истанбул, Коимбра, Берлин, Нюкасъл, Лондон, Виена, София, Сфумато сега "Балади и разпади" събира за първи път трите поетически книги в едно. Как от каменната градина на "Лапидариума" израства "Черешата на един народ", а под нея някой пише "Писма до Гаустин" и нови стихотворения."За тази поезия езикът и литературата са сами по себе си обекти на желанието... За Господинов "езикът е екстази". Марк Робинсън "Георги Господинов - ... |
|
|
Роман за човек, който не живее според разбиранията на другите. ... "Изворът" е история за талантлив млад архитект, за безкомпромисната му битка срещу общоприетите стандарти, за експлозивната му любов към прекрасна жена, която привидно се опитва да го провали. Когато романът се появява за пръв път през 1943 г., дръзката и оригинална литературна визия на Ранд и нейната разтърсваща философия незабавно й спечелват световна популярност. Актуален и днес, както преди 60 години, това е роман за героя - и за тези, които искат да го унищожат... Алиса Розенбаум - Айн Ранд, дъщеря на петербургски аптекар, емигрира през ... |
|
|
В основата на книгата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, "розовата дама", която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, дванайсет дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващ герои. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с една голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда..."Мили Дядо Боже, Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясни на родителите си, че животът е странен подарък. В ... |
|
|
История, белязана от родово проклятие, кърваво злато, греховна любов, кръвосмешение, убийство... Сюжетът се разгръща във времевата рамка от 30 -те до 80 -те години на миналия век. Животът на героите протича на фона на масовата колективизация на българското село - къде доброволна, къде насилствена, и в следващите години, когато въпреки нахлузената кадифена ръкавица железният юмрук на комунистическия режим продължава да мачка човешки съдби. Близките приятелки Цвета и Таня, чието израстване от момичета до зрели жени проследява повествованието, са основните разказвачки на историята, макар че в нея се чуват и други гласове. ... |
|
|
Романът на Христо Карастоянов "Т като Ташкент" ( Жанет - 45, 2021) може да се чете като част от трилогия, която включва "Една и съща нощ" (Жанет - 45, 2014) и "Животът няма втора половина" (Жанет - 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на "Кукувича прежда". С "Т като Ташкент" авторът постига онази плътност на дългогодишния свой интерес към един от най-мътните и преиначавани периоди от нашата история, която му позволява да създаде убедително и ... |
|
|
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат."Ние всички, родените преди '89-а и ... |
|
|
Това е книга за обичта на майката. Книга за топлината на семейството. За мъката, която повечето осиновени изпитват, когато разберат истината за себе си; за болката, през която партньорите преминават, за да станат родители; за омразата на осиновените към жената, която ги е оставила; за гнева, който ги разяжда, за желанието за реванш; за притесненията дали си достоен за родител; за тежестта на това да "избереш" дете; за ужасяващото очакване някой да те "одобри"; за кръста на биологичните майки - някои от които принудени да оставят децата си и живеещи винаги с частица от сърцето в ада; за загуби, тъга, ... |
|
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... "Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: "Най-безопасната! Искам най-безопасната, разбирашлиме!?". (Не че аз съм го правил, не бива да ... |
