"Казвам се Джулия и умирам. Както и вие, уважаеми читателю. Не можем да направим нищо по този въпрос. Но човешкото тяло е чудо на биологичното инженерство, което непрекъснато се обновява, като избива остарелите клетки и произвежда нови. Този неспирен цикъл на клетъчна смърт и регенерация е от съществено значение за поддържането на здравето и функционирането ни и освен това е нещо, на което можем да влияем. Като човек, преборил рака, и майка на три малки деца, аз не бих могла да бъда по-отдадена на желанието си да остана жива и да живея във възможно най-добро здраве. Това е причината да си поставя за цел да подобря здраволетието* си, което според мен леко се различава от дълголетието. Според Оксфордския речник дълголетие означава „дълъг живот“ или „способността да издържиш дълго време“ (думата произлиза от латинската longaevitās). Аз обаче не искам просто да издържа; искам да мога да тичам след децата си десетилетия наред, а ако имам късмет – и след внуците си. Искам да мога да вдигам и да нося разни неща, и да продължа да се качвам по стълби, прескачайки ги през една. Искам да стана по-добра – не по-слаба – на тенис и да бъда достатъчно силна, така че, ако се препъна или падна, да мога да си възвърна равновесието или да се изправя относително невредима.
Това е здраволетие, а не дълголетие: състояние, при което си достатъчно силен, за да устояваш на препятствията в живота, в идеалния случай – до дълбока старост (или както аз наричам тази възраст: годините на мъдростта). Неотдавна, докато тичах към издателите ми (отново закъснявах!), се препънах от огромните крачоли на веещите ми се копринени панталони на Риджънт Стрийт в центъра на Лондон. Строполих се на тротоара, плъзгайки се напред по корем, все едно плонжирах нескопосано по време на футболен мач, но успях да извадя едната си ръка и да се предпазя – особено зъбите си – от сериозно нараняване. Натъртих се и се почувствах засрамена, но все пак съумях да се изправя и да продължа по пътя си, подтичвайки. Пищялите ми посиняваха вследствие на натъртването, но се разминах без сериозни наранявания.
Ако това се случи, когато съм на осемдесет години, искам резултатът да е същият. Не искам да се озова в болницата със счупена бедрена става, обречена да се превърна в част от статистиките за онези възрастни хора, които никога не се възстановяват напълно и умират в рамките на една година. Благотворителната организация Age Concern съобщава, че паданията са най-честата причина за смърт, свързана с наранявания, при хората над седемдесет и пет години във Великобритания. Правителството изчислява, че фрактурите вследствие на падания струват на страната 4,4 млрд. британски лири на година, като една четвърт от тези пари отиват за социалните грижи, от които хората се нуждаят след злополуката. В чисто човешки план такова нараняване слага край на самостоятелността ни, защото ставаме зависими от помощта на други хора. Но стига сме всявали паника!
В „Биохакинг: трикове за здраве и дълголетие“ аз влизам в ролята на „майка опитно зайче“, за да изпробвам промени в начина си на живот, които имат потенциала да удължат здраволетието ни. Ще ви преведа през тях заедно с експерти, които, обещавам, са внимателни и грижовни. Повечето от тези промени са неща, които можете да изпробвате у дома, във фитнес залата или навън, в собствената си градина или близкия парк. Други са свързани с изследвания, които можете да си направите по линия на Националната здравна служба (NHS) на Великобритания – има предостатъчно безплатни тестове, както и такива, в които може да е добре да инвестирате и които не струват цяло състояние. (Всъщност някои от тях струват цяло състояние, тъй като са нишови и новаторски. Ще ви разкажа и за тях, защото те са бъдещето на този тип превантивна медицина.)
В Шеста глава разговарям с проф. Сачин Панда, световно признат експерт по въпросите на циркадните ритми и съня. А в Трета глава д-р Кара Фицджералд, която се бори с естествения процес на остаряване, споделя какви храни е препоръчително да консумираме, за да върнем биологичния си часовник назад. Пътувах до Хималаите, за да открия убежище на име „Ананда“ и да науча повече за Аюрведа, най-старата медицинска система в света (практикува се от 10 000 години), както и за да разбера какво може да предложи тя на Запада – можете да прочетете за това в Единайсета глава. Тук, във Великобритания, изпробвах машина, която нарекох „оргазматрон“, за да стегна тазовото си дъно (и не, машината не прави нищо по-вълнуващо), влязох гола (като изключим шапката и ръкавиците) в най-студената криотерапевтична камера в Европа (-140 °C, понеже знам, че ще попитате) и се подложих на физическо натоварване до отказ, носейки маска, с която изглеждах като госпожа Ханибал Лектър, за да измеря максималното количество кислород (VO2 max), което тялото ми може да използва по време на максимално физическо натоварване – един от най-надеждните предсказващи фактори във връзка с дълголетието, с които разполагаме засега.
Голяма част от мен е изследвана и анализирана, от мозъчните вълни до гърдите ми: боцкали са ме с игли; вземали са ми доста кръв (кръвната ми група е А положителна, която не е рядка); правила съм си фекален тест; на базата на изследване на проба от слюнката ми специалисти разшифроваха ДНК-то ми – не за да проследят произхода ми, а за да разберат на какви заболявания съм податлива; анализирали са дори емоционалното ми здраве, както и психическата ми устойчивост – оказва се, че и двете играят значима роля за здраволетието на хората. Дори да исках, буквално нямаше къде да се скрия.
Както винаги, зарадвах се от препотвърждаването на важността на присъствието на природата в живота ни, всеки ден. Досегът до природата оказва осезаемо въздействие върху благосъстоянието ни, което не трябва да се пренебрегва. Усещането, което изпитваме, когато слънчевите лъчи галят лицето ни, вдишването на чист въздух, прегръщането на дървета, разходките, наблюдаването на зелени обекти – всички тези дейности водят до доказани физиологични промени, които се отразяват благотворно на тялото ни.
Физическите и умствените ми реакции на „витамин N**“ бяха измерени чрез серия от експерименти, проведени специално за „Биохакинг :трикове за здраве и дълголетие“ от Бен Уилър – професор в Европейския център за околната среда и човешкото здраве към Ексетърския университет. Свят ще ви се завие, ако разберете колко пари спестявам на здравната служба благодарение на времето, което прекарвам сред природата; вие също бихте могли да го направите. В един лондонски парк успях да повиша своето ниво на променливост на сърдечната честота (HRV) до джедайски стойности, възползвайки се от силата на птичите песни. А в Северен Йоркшър, в имението „Броутън“, което днес е резерват, простиращ се върху площ от над 10 кв. км., научих повече за духовната връзка, която имаме с природата и как земята и хората могат да се върнат заедно към естественото си състояние, което би се отразило благотворно на тялото, ума и душата ни."
Из книгата