Разговорите на един от най-обичаните православни подвижници с братството и някои поклонници на манастира Св. Йоан Кръстител отразяват духовния му опит, придобит за повече от половин век монашески подвиг, който той се стреми да предаде на своите по-млади събратя монаси. Монах, отшелник, свещеник, изповедник, духовен отец, основател на манастир, иконописец, създател на литургични текстове, писател, автор на множество писма, мисионер - отец Софроний е роден в Русия през 1896 г. Приема монашество на Света гора Атон, където осем години е под духовното ръководство на свети Силуан Атонски. По-късно основава манастира Св. Йоан ... |
|
"Книгата е посветена на една от най-ярките и нееднозначни личности в историята на християнската църква. Евагрий Понтийски (ок. 345 - 399 г.) е същевременно голям учител в мистическата традиция на православния Изток и еретик, осъден на Петия вселенски събор (553 г.) заради близостта му с оригенизма. Влиянието на Евагрий в не малка степен е свързано с обстоятелството, че негови непосредствени наставници са големите светители на православието - св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и преп. Макарий Египетски. Великите отци кападокийци, с които той е близък, а също св. Григорий Нисийски, извличат полезните аспекти в ... |
|
Тематичен сборник с беседи от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). ... В първата част от тематичната поредица Скъпоценните камъни са подбрани беседи и лекции от Учителя, в които се говори за скъпоценните камъни като същност, произход, свойства, приложение, както и като символ. Скъпоценните камъни са и думите на самото Учителево Слово, които искрят многоцветно, резонират в различни гами, трептят в различни тоналности, светловъзвисяващи, кроткоокриляващи, мъдросъзерцателни. Те са въплътени, но и ефирни, открити, но и вглъбени, казани, но и изсвирени и нарисувани, обгръщащи тихия мистицизъм на съзерцаващата душа, постигнала ... |
|
"Владимир Лоски искаше да хвърли светлина върху отказа, с който Екхарт посреща всеки опит да се заключи божественото в едно или друго понятие. Ето защо той очаква и от нас същата скромност, която и сам проявяваше толкова естествено, очаква да се съгласим с окончателното незнание, което тук е истинното знание... Няма съмнение, че тази аскеза изразява възможно най-добре онова, което в душата на Лоски откликва естествено на зова на душата на Майстер Екхарт. Тайно сродство го е отвело при тюрингския доктор - не за да го одобрява винаги, но поне да му служи с онази духовна симпатия, пред която доктрините разкриват в ... |