За древността на бащината земя и за българските дела на архиепископ Петър Богдан е първият исторически трактат в новата ни история, написан на латински език от виден български интелектуалец. Ръкописът на трактата, открит за българската наука едва през 2017 година в Biblioteca Es-tense Universitaria, град Модена, в колекцията на маркиз Джузепе Кампори, съдържа 200 ръкописни страници в 70 глави, засягащи подбрани теми от християнското минало на България. Същевременно съчинението е един от ценните исторически извори за съвременната за автора епоха - XVII в. Първият том е критично издание на латинския текст с превод и ... |
|
Откровенията на един препатил конник. Да яхнеш кобилата на историята (заглавието е цитат от Маяковски) е увлекателен автобиографичен разказ, през който преминава като на длан живият поток на полската история от годините на Втората световна война до края на века. Книгата представлява интерес за учени от различни области. Със своя приятен език, с необикновения живот и мисли на автора си, оцветени от чувството му за хумор, тя би била интригуващо четиво за всеки читател. Отличена е с четири престижни полски награди през 2014 г.: литературната награда Нике, историческата Кажимеж Мочарски и наградите Юзеф Тишнер и Йежи ... |
|
Книгата съдържа стихове от д-р Владимир Кузев, събрали спомени и размишления за периода на комунизма. ... |
|
Посланията на древните надписи. ... В далечното минало е съществувало вярване, че в Тракия са живели титани, които са се осмелили да се опълчат дори на боговете. Въпреки смелостта си, титаните са победени - изгорили ги мълниите на Зевс. От пепелта на непокорните бунтари се появил народ, успял да удиви мнозина други със своите качества. Този особен народ са траките - хората дали на света Орфей, Залмоксис, Спартак, и други важни личности като Темистокъл - спасителят на Атина, а и създателят на басни Езоп. От средите на траките произлизат най-способните римски императори: Констанций Хлор, Константин Велики, Юстин I, Юстиниан ... |
|
Quidquid vides, currit cum tempore. Всичко, което виждаш, се изменя с времето. Тази сентенция от времето на древния Рим, много точно отразява радикалните промени в медиите и съответно в журналистиката. Сигурното е, че е твърде рано или поне не е дошло времето на реквиема, за медиите. И ако някога той бъде изпълнен, то със сигурност това изпълнение ще е едновременно със заупокойна литургия за политиката. ... |
|
Предлаганото изследване е посветено на мястото и ролята на слуховете в живота на средновековния българин и е първото по рода си в българската медиевистика. На основата на многобройни конкретни факти са анализирани причините за появата на слуховете, тяхната типология и механизмите на разпространението им. Оценена е и специфичната им роля в редица събития от военната, политическата и религиозната история на средновековна България. Особено място е отделено на различните слухове и легендарни истории, възникнали в резултат на драматични събития, свързани с възцаряването или с неочакваната смърт на даден владетел. Изводите, ... |
|
Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. Първо издание 2019. ... "Драги читателю, През 2017 г. излезе преводът на съвременен български език на книгата на Гаврил Кръстевич "Българска история - Том 1: Българска история под името на хуните". Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Оригиналът на тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Книгата е написана от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, ... |
|
Европа, валутата, образованието, имиграцията - защо политиката се проваля толкова често. ... "Добре ли сме управлявани? Или политиката пропуска своите възможности? Ако това е така, какви са причините? Как възниква погрешното политическо развитие и как може то да бъде предотвратено? Тило Сарацин описва условията и възможностите на доброто управление и изследва типичните форми на политическа криза. Той изяснява защо мечтите за по-добър свят в повечето случаи не раждат нещо добро. Чрез този подход достига до извода, че колосалните грешки на днешната немска политика често са причинени от добри намерения и представи, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Световният Гамбит" на издателство "Сивас". ... "Какво би се случило, ако съществуваше някакъв своеобразен политически ускорител, по който да се сблъскват ускорени "дипломатически протони" и да се възпроизвеждат условията на сблъсък, създал международна криза преди хикс години, месеци или дни? След това този сблъсък и високите политически енергии да позволят да се смачкат съставките на кризите и да се види не от какво са направени, а как да бъдат премахнати. И това да стане като експеримент например на сто метра под която и да е граница на горещите точки по ... |
|
Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. ... "Българска история" - том 2 обхваща годините от 485 до 668 г. Автор на книгата е Гавраил Кръстевич, като настоящето първо издание е преписано на новобългарски от Николай Иванов Колев. "Драги читателю, През 2017 г. излезе преводът на съвременен български език на книгата на Гаврил Кръстевич "Българска история" - Том 1: Българска история под името на хуните". Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев. Оригиналът на тази книга, библиографска рядкост ... |
|
Книга на финансовия анализатор Светозар Гледачев е снимка, картина, хроника на икономическите, социалните и духовните процеси в България по време на кризата от 2008-2015 г., които сме преживели, но невинаги сме осмислили, анализирали и разбрали. Разгледани са жизненоважни за всеки българин въпроси като състоянието на банковата система, пазара на имоти, туризма, пенсиите, тероризма, Европа на две скорости, цените на горивата, АЕЦ "Белене", КТБ, модела "Кой", референдумите, и редица други. Засегнати са и проблеми от световно значение като Брекзит, положението в Гърция, Куба преди и след Кастро, Тръмп ... |
|
Който иска да види, да опознае, някого не спира поглед върху гърба му, върху крака му или дори върху ръката му, колкото и характерни да са те за човека. И то не защото са облечени. Едно смътно чувство на симпатия привлича очите към това, което им е родно - очите, а те греят на лицето. И затова иска ли човек да опознае някого, да го запомни - взира се в лицето му. Защото то наистина е образ на човека. Всеки се вглежда в лицата на хората не само да ги запомни, за да отличава един човек от други, но и да ги опознае - вложеното у всекиго физиогономично чувство му подсказва, че външният образ на човек е израз и на душата му. ... |