Време ли нямаме? Или си мислим, че имаме безкрайно много? Неизбежна ли е самотата в чакалнята? Или точно там, където животът е поставен на изпитание, се пробужда човечността? Можем ли да изпитваме радост, когато скръбта ни залива? Как да трансформираме тъмнината на болката в искра жизнерадост? Как да срещнем страха, за да намерим смелост да продължим? Кое е трънчето в душата ни, което ни разболява? Има ли билети за Рая? Чакалнята е роман за схватката с болестта, за обезсилената надежда, че има утре, но и за радостта от негаснещата искра на живота и мисълта, че всичко ще бъде наред. Тази книга е едно много лично сбогуване. ... |
|
|
Съставител: Станимир Йотов. ... Мисли, съвети и идеи за едно забравено изкуство. Това е книга за ходенето като начин на съществуване и еволюционен феномен. Това е книга за философията и психологията на ходенето и всички негови страни, които го правят толкова важно за живота ни. Ходенето е креативно, терапевтично, здравословно, антидепресивно, духовно и удовлетворяващо, но наред с всичко това то е също и екзистенциално, защото е изиграло огромна роля за оформянето ни като човешки същества. В продължение на милиони години нашият вид е еволюирал, като се е придвижвал. Ходенето е било част от неговото оцеляване, поминък и ... |
|
|
"Дебютният роман на Камелия Панайотова е болезнено автофикционално брожение по следите на изгубения дом и несъстоялото се родителство. Красив разказ за майката, за изоставянето и живота с липсата, за насилието над ума и тялото, за истинското сестринство и окончателното откъсване от утробата. Той ще продължава да е зловещо актуален, докато светът продължава да гледа на жените като на едно парче месо. В Ане самото име на героинята вика към майката - за да я намери съвсем другаде." Антония Апостолова "Ане ще ви припомни, че има много начини да бъдем жестоки към себе си. Но и че там, в суровия свят, някой ни ... |
|
|
Приказката като живот. Романът е разказ за поколението, преживяло два исторически разлома: единия - чрез съдбата на предците си, втория - чрез собствения си живот. Място на повествованието - както и в предишния роман на Добротинов Светулките ще ти покажат пътя - отново е Търново. А монументът със скръбната фигура на Майка България в центъра на града олицетворява основните теми в романа - паметта и Родината. Детството на главния герой Х. е вплетено в очарованието на приказките на Ангел Каралийчев. Писателят го орисва още със самото му раждане. Тази невидима връзка предопределя целия живот на Х. - любови, кариера, ... |
|
|
България дължи наистина много на фамилия Вазови. Произведенията на Патриарха на българската литература са добре познати на поколенията, но не по-малка заслуга за развитието на обществото ни имат Владимир и Георги Вазови. Братята генерали разказват е книга, която трябва да прочетете. Нейните страници ни разкриват вътрешния свят на тези две бележити личности, посветили живота си в служба на България. Читателят ще се запознае както с мемоарите на Владимир Вазов, обхващащи три десетилетия военна служба - от 1887 до 1917 година, така и със спомените на Георги Вазов, описващи атмосферата на Балканските войни през 1913 година. ... |
|
|
"Идеята за този роман ме преследва от дълго време. Вярвам, че нашето съзнание съдържа миналото и днешното в себе си някак едновременно. И разбрах, че колкото и да бягам по далечни брегове, имам нужда да напиша роман за София, за вътрешните дворове между старите кооперации, за софийската мъгла през декември, за нещата, които ни промениха и за това, как въпреки всичко сме си останали същите, ние, децата от центъра на София, на които им се случи да живеят в интересни времена. Това е и роман за хората, които вече не живеят тук, но сенките им сякаш продължават да се мяркат по улиците, защото улиците няма да са същите без ... |
|
|
"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
|
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
|
И ето че дойде краят на сагата за лудата кметска дъщеря, хубавия англичанин и всичките шантави хора, с които те споделят живота си. Смесвайки сериозното с шеговитото, откровеното с лековатото и смеха през сълзите, Цветелина Цветкова отново ни води там, в онзи див Северозапад с Дунава и тополите. Там, където животът разказва смешни истории всеки ден, за да ни напомни, че най-убавото нещо на тоа свет е да се смее човек. Ама колко може да се смее. Да прималее от смех, да му омекнат краката, да го заболи стомаха, да му потекът сълзи. Толкова е убаво. Отварат ти се и душата, и мозъка, и почват да ти лекуват телото, ако е ... |
|
|
Необичайна книга за баячките. Книгата Господ няма да ми се сърди от Серги Гьошев е колкото проучване на малката домашна църквица, която сподиря от векове бита на българите-християни и битието на жените баячки, толкова и художествено, картинно пресъздаване на видяното и чутото от автора по време на репортерските му скитания като радиожурналист в БНР през годините, наред с находчиви препратки към Стария и Новия завет. Тя поставя в съвсем нова светлина лечебната обредност на баячките, извън досегашния традиционен народопсихологически или етнографски подход към темата за народните лечителки."Гьошев е смирил в едно ... |
|
|
Френската писателка Симон дьо Бовоар (1908 - 1986) е автор на 8 романа и сборници с разкази, както и на 7 философски и политически есета. Пет от романите ѝ са издадени от ИК Колибри, сред които неоспоримият ѝ шедьовър Мандарините, получил наградата Гонкур за 1954 г., както и капиталният ѝ философски труд Вторият пол, поставил основите на европейския феминизъм. Бовоар завършва философия в Сорбоната заедно с Жан-Пол Сартр, с когото впоследствие заживява в свободен съюз. В ранната си младост бъдещата писателка поддържа романтична връзка с приятелката си Елизабет Лакоен (Заза), трагично завършила със ... |
|
|
Съставител: Иван Теофилов. ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
