От автора на "Да убиеш присмехулник". ... Мейкомб, Алабама. Двайсет и шест годишната Джин-Луиза Финч – някогашната Скаут, се връща от Ню Йорк да навести своя застаряващ баща Атикус. На фона на борбите за граждански права и политическите сблъсъци, които преобразяват Юга, завръщането на Джин-Луиза се оказва примесено с огорчение, когато тя научава тревожни истини за своето семейство, града и най-близките си хора. Спомените от детството прииждат и нейните ценности и убеждения са подложени на съмнение. "Джин-Луиза Финч винаги предприемаше това пътешествие по въздуха, но за петото си ежегодно завръщане у дома ... |
|
Хилди Гуд е прекарала целия си живот в малко градче край Бостън и знае почти всичко за всички. Освен това я бива за много неща, включително да чете мисли, което едва ли е случайно, след като пра-пра-прабаба ѝ е една от Салемските вещици. Майка, баба и преуспяващ брокер на недвижими имоти, тя е заета по цял ден. Но нощите ѝ са самотни, откакто дъщерите ѝ – убедени, че майка им пие прекалено много – я изпращат на лечение. Сега тя е в период на въздържание – повече или по-малко. "Свежа, интелигентна и майсторски написана, историята на Хилди е едновременно опияняваща и отрезвяваща."People Magazine ... |
|
В тази монументална и полемична книга Хенри Кисинджър отговаря на въпроса какво е "дипломация". Като започва с всеобхватен исторически преглед, пречупен през собствените му очи, и стига до впечатления от личните си разговори с мнозина от световните лидери, Кисинджър сочи пътищата, по които изкуството на дипломацията и балансът на силите са създали света, в който живеем. С поглед към три века - от кардинал Ришельо, бащата на модерната държава, до новия световен ред, в който живеем днес - Кисинджър обяснява как съвременната дипломация се е родила от опита и поуките на политиката на баланс на силите във война и ... |
|
Именно в този период Маделин си даде ясна сметка, че любовният дискурс е дискурс на безпределната самота. Самотата е безпределна, понеже не е физическа. Безпределна е, защото я усещаш докато си с човека, когото обичаш. Защото е в главата ти - това най-самотно от всички места. Колкото повече се отдръпваше Ленард, толкова по-силно го желаеше Маделин. Колкото по-отчаяна бе тя, толкова повече се отдръпваше той. Повтаряше си да се сдържа. Отиваше в библиотеката, за да работи над дипломната си работа върху брака във Викторианския роман, но нагнетената със сексуални фантазии атмосфера - разменяните в читалнята погледи, ... |
|
Американският писател и журналист Робърт Шей (1933–1994) става известен главно като съавтор на Робърт А. Уилсън в създаването на култовата фантастична трилогия "Илюминатус!". Тя жъне успехи и като поредица от пиеси, поставяни на сцената на Британския национален театър и на други места по света, печели престижни награди и служи като основа на популярни игри. Голямата страст на Шей обаче са историческите романи, чиито вълнуващи сюжети отвеждат читателя в Япония от епохата на самураите ("Шике", 1981), в средновековна Франция на катарите и трубадурите ("Всичко е светлина", 1986) и във времената ... |
|
Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930 - 1931 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа "На Западния фронт нищо ново". Всички те имат една тема - стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност. Шейсет години след първата публикация на тези разкази в американското списание "Collier’s Weekly", те излизат за пръв път на немски език през 1992 год. и представляват един вид продължение на романа "На ... |
|
Когато хората общуват на общ чужд език, думите развиват странната способност да говорят чрез мълчание и да съществуват, докато отсъстват. ... Ако има нещо, което турският студент по политология - Йомер, е научил за няколко месеца в Бостън, това е, че американците обожават да изговарят имена. Имената за тях са "мостове към замъците на човешкото съществуване и най-вече чрез тях в него се промъкват както приятели, така и врагове. Научаваш нечие име и имаш достъп до половината му съществуване. Останалото са частички и подробности". А в Америка Йомер се превръща в Омар, за да заживее с Абед и Пию и да се влюби лудо в ... |
|
Превърналият се в класика филм-мюзикъл от 1972 година "Кабаре" на Боб Фоси е създаден по мотиви от новелите в книгата "Сбогом на Берлин" на Кристофър Ишъруд. "Сбогом на Берлин", може би най-изящният роман на Ишъруд, ни разкрива един зловещ свят още в първата част на романа "Берлински дневник". Прочутата фраза от този роман - "Аз съм камера" - отразява стила на автора, както и черти от характера на разказвача: възприятията са пасивни, но не и неутрални, героят по-скоро наблюдава, отколкото е действащо лице. Наричан "Хер Исивоо" от германците, Кристофър насочва ... |