Съставител: проф. д.ф.н. Александър Кънев. ... Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д.ф.н. Георги Каприев и проф. д.ф.н. Стилиян Йотов. Конференцията се състоя на 16 октомври 2020 г. в Аулата на Софийския университет Св. Климент Охридски и беше организирана от катедра История на философията със съдействието на Философския факултет. В нея взеха участие настоящи и бивши членове на катедрата: Георги Каприев, Стилиян Йотов, Гергана Динева, Александър Кънев, Васил Видински, Димитър Божков, Олег Георгиев и Христо П. Тодоров. В сборника е включен и текст на д-р Николай Петков. ... |
|
|
"Идеята за реинкарнацията се разглежда в две основни направления, които условно бихме могли да наречем песимистично и оптимистично. При първото, превъплъщението се схваща като един затворен кръг на сансара, на профанното съществуване, освобождението от който е твърде желателно. Второто направление разглежда реинкарнацията като постепенно развитие на душата и възможност за нейното духовно израстване и непрестанно обогатяване. Тук всяко следващо превъплъщение е както корекция на кармични фактори от миналото, така и потенция за духовно израстване. Опростеното схващане приписва песимистичното тълкуване по-скоро като ... |
|
|
Естетиката днес. Неестетически инфилтрати в изкуството от Валентин Ангелов на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
|
|
Има ли смисъл да се ровим в "задния двор" на обществата и да се занимаваме с феномени, които самата история вече е отхвърлила и белязала със знака на провала? Изследвайки няколко изчезнали университета, настоящата книга защитава тезата, че осмислянето на условията и причините за един неуспех е в състояние да подпомогне както разбирането на социалния живот в дадено време, така и спецификата на конкретния неуспял социален феномен. От тази перспектива провалът на университетските начинания в Арецо, Верчели, Тревизо и Флоренция в средновековна Италия и на Свободния университет през 30-те и 40-те години на XX в. в ... |
|
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
|
|
От 70-те години на XX век в западния свят се формира съвременната социология на риска. Възникват различни традиции, дискусиите са интензивни и продължават до днес. Интересният въпрос засяга преживяването за риск и феномена на риска отвъд конкретни рискове, в неговия чист вид. Какво говори за обществата в късната модерност вглеждането в рискове, което стига и до болезнени форми? Коректно ли е отделянето на рисковата проблематика в самостоятелна област на хуманитарното знание? Книгата представя концептуалната парадигма на риска. Развита е като лексикон с основни понятия като риск, вероятност, опасност, заплаха и т.н., без ... |
|
|
Включените в сборника текстове представят резултатите от поредния етап в реализирането на изследователски проект на тема "Екология на виртуалните реалности", чието начало беше поставено през 2014 г. от преподаватели и докторанти във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Проектът беше създаден в отговор на необходимостта от систематично проучване на многобройните и разнообразни ефекти върху съвременния начин на живот на хората и обществени реалии, предизвикани от тяхното интензивно технизиране и дигитализиране. Както предходните, така и настоящият етап от проекта беше ... |
|
|
През XXI век наблюдаваме нови явления в полето на масовата психика и колективното поведение. Точно такъв е случаят с обекта на изследването на доайена на българската социална психология проф. Дончо Градев - т.нар. "щастливи тълпи". То ни предлага не само терминологична иновация и нетрадиционна гледна точка, но и систематична диагностика и задълбочено теоретично обяснение на едно съвременно превъплъщение на феномените на тълпата, много по-масово, по-трудно разпознаваемо и в известен смисъл по-опасно от разгневената улична маса. ... |
|
|
Книгата е за духовния свят на елините, измислен и осъществяван от поколения вярващи, материализиран в образи и конструкции, реални като делничния свят, но пък вярвани като "отпечатъци" и "вместилища" на един друг, свръхестествен и могъщ, подобен на удивителните с красотата си природни места, които боговете обитавали. А интригата на писаното тук е в стремежа да се разграничат пространствата на света и в тях - имагинерни и реални, да се потърсят местата на богове и хора, видени през очите на древните елини. Така в центъра на моето внимание са моделите на общуване между безсмъртни и смъртни, проследени в ... |
|
|
Настоящият сборник се издава в памет на проф. Исак Паси, проф. Добрин Спасов и проф. Кирил Нешев. Материалите в него са разпределени в рубритките In Memoriam, Истината и логиката, Доброто и етиката, Красотата и естетиката. ... |
|
|
Сборникът включва доклади от конференция в чест на шестдесетгодишния юбилей на проф. Александър Андонов, проведена през май 2006 г. Темата на конференцията е подбрана като израз както на спецификата, с която онтологичната проблематика се разработва във Философския факултет на Софийския университет, така и на една отвореност на философската онтология, разбирана не непременно като подредба и йерархизация на съществуващото. ... |
