Интимен поглед към балканската трагедия да пресичаш граници, да бягаш от дома си и да се опитваш да пуснеш корени в чужда страна... Границата е сравнително нова идея на Балканите, които преди това за дълъг период от пет века са обединени под властта на Османската империя. Тази книга е за балканските граници, за тяхната вплетеност в съдбите на хората. Изтъкнатият македонски писател Луан Старова разказва за съдбата на семейството си и травматичното преживяване на изгнанието и преминаването на границата. С художествените средства на романа авторът диагностицира синдрома на бежанеца като доживотен и хроничен: "Веднъж ... |
|
Включените в изданието предания и легенди са подбрани съобразно учебната програма. Но те са безценно четиво за всяка възраст, защото възпяват славното минало на нашия народ."Надеждата Какъв е този град, изграден от бял камък? Тихи пролетни градини, розов цвят на праскови и чудни дворци сред градините. Прохладни фонтани оросяват нежната тънка трева и къпят мраморните статуи. Сребърни птици летят над дърветата, чуруликат и техните малки гласове глъхнат в облачния дим. Висока крепостна стена от гранит със стройни червени бойни кули опасва съкровището, което вековете са трупали сред полето. Два огромни лъва от бронз с ... |
|
"Престоите в концлагера Куциян и в затворите - с цялата си атмосфера на унижение, трудности, издевателства и изкушения - бяха наложили отпечатък върху биографията и творческия път на Йордан Вълчев, върху поведението, манталитета и начина му на мислене. Но преживяното там не накърни оптимистичния му и ведър възглед за живота, чувството му за толерантност и опрощаваща мъдрост." акад. Иван Радев ... |
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |