Мемоарите на един германски войник от Източния фронт. ... За всеки германски войник, който се бие за Хитлер, воденето на дневник е строго забранено. Затова Гюнтер Кошорек, пехотинец от Вермахта, пише спомените си върху всяко парче хартия, което намира. Той зашива страниците в хастара на зимното си палто, а при редките си пътувания до дома ги оставя на майка си. "Незаконният" дневник в крайна сметка бива изгубен и излиза наяве чак след 40 години, когато Кошорек се събира отново с дъщеря си в Америка. Именно този забележителен документ, уникален ежедневен разказ за преживяванията на обикновения германски войник, ... |
|
|
Пътуване, почти религиозно аскетично през "Годината на Маймуната", към миналото, което се изплъзва. Година на загубите - както казва Пати Смит, "първо умря Мохамед Али, после Санди (Пърлман) и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ". Тази книга звучи като сбогуване, но всъщност е търсене. На преживявания, на места, на родени във въображението на писатели истории, на любими хора..."...Ето какво знам аз. Сам е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Баща ми е мъртъв. Съпругът ми е мъртъв. Котката ми е мъртва. И кучето ми, което беше мъртво през 1957, все още е мъртво. Въпреки това не спирам да ... |
|
|
Романът Тютюн на Димитър Димов е сред най-значимите творби на българската литература от XX век. Многопластов, мащабен и силно въздействащ, той обединява както драматизма на една епоха, в която обществото е раздирано от конфликти, така и дълбокия психологизъм в отношенията между няколко изключителни личности, които сякаш символизират залеза на тази епоха. И тук, както в по-ранните си романи Поручик Бенц и Осъдени души, Димитър Димов изследва връзката между личната съдба и историята. Тютюн може да се чете по много начини - като трагична любовна история, като семейна сага, като силен психологически роман за срещата на ... |
|
|
1882 година, Венеция. Красивата и свободомислеща Лу Саломе моли известния виенски лекар д-р Бройер да помогне на приятеля ѝ Фридрих Ницше, който е изпаднал в дълбока физическа и психическа криза, породена от бурните им взаимоотношения и разпада на тройната им връзка с Паул Рее. Ницше е все още неизвестен философ, приятелят на Бройер - Зигмунд Фройд, е начинаещ лекар; свръхчовекът и психоанализата още не съществуват. Бройер започва да лекува Ницше, прекалено горд, за да се признае за болен, като споделя с него собствените си проблеми. В процеса на това общуване, което Бройер обсъжда с младия Фройд, се раждат някои ... |
|
|
""Хайдути" от Николай Хайтов ни дават нравствения и исторически мащаб, елементите на едно национално самопознание, което ни противопоставя на "мързеливата човешка правда" и въпреки многобройните горчиви примери е извор на исторически оптимизъм. Те ни приобщават към един свят на саможертва и благородство, издигат ни до най-светлите върхове на българщината и ни карат да изживяваме с патриотична гордост и въодушевление най-героичните и драматични епизоди на нашето историческо минало, за да не дадем да угасне в душите ни техният огън и да не забравяме с колко кръв и самоотричане е заплатено името & ... |
|
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
|
„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама ... |
|
|
Съвременната "бетонна цивилизация" и нейните технически "услуги", сред които е удобно да се живее, ни прави неусетно свои пленници и ни откъсва от природата, към която уж непрекъснато искаме да пътуваме,а всъщност непрекъснато се отдалечаваме. Навярно и заради това, докато четем новелите на Николай Хайтов, ние сме щастливи, че пътуваме към природата, към естествения живот, към екзотиката на планината, че бродим на воля из гората и гълтаме на големи глътки пресния въздух, който в съвременния свят се превръща все повече и повече в истинско зло... В тези разкази връзката "човек-природа" е ... |
|
|
Крале на криминалния роман ... Василий Скопцов е нестандартен журналист – навира носа си там, където не трябва. В тайгата на брега на рекичка открива... робовладелческа колония. Робите под надзора на охранители промиват злато. От тук живи не излизат. Охранителите са шефът на администрацията, началникът на милицията, началникът на колонията под строг режим... Скопцов знае доста много, вече го очаква участта на роба. Разбира се, той не се примирява с това – зад себе си има служба в специалните части в Чечения. Смята, че и сам воинът е воин. Кирил Казанцев е литературен псевдоним на руския писател Григорий Станиславович ... |
|
|
"Игрива и възхитително мрачна... Един съвременен Кундера"Филип Марсдън ... Кръводарителят му мята снизходителен поглед. –Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само ... |
|
|
Марин Троянов е роден през 1941 г. в Плевен, където завършва средното си образование. Следва ИСИ и няколко години работи като инженер в София, преди да имигрира през 1971 г. в Германия. Професионалните му ангажименти с немски и английски фирми го отвеждат в различни краища по света, но най-дълго остава в Кения, Източна Африка. През последните 26 години е служител на Немската държавна организация за техническа помощ (ГТЦ), а от 1944 е техен представител в региона на бивша Югославия. Неговите преживявания и свидетелства по време на неотдавнашните конфликти в Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия рефлектират в тази ... |
|
|
"Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното. За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писма аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено. Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам ... |
