Второ допълнено издание. ... Съвременникът Йордан Вълчев остави като наследство в архива си и автобиография, и водени "дневници". Чрез тях - след като го бе правил в разкази, романи, публицистика и календаристика - простичко и безхитростно заговори за себе си и ни приобщи към противоречивото лице на своето време. А той беше велик жизнерадостник и човек на съзиданието."Дневниците на писателя дисидент" излезе в края на декември 2004г., привлече вниманието на критиката и на читателите през първите месеци на 2005-а. Поради скромния си тираж и създалия се повишен интерес книгата бе бързо изчерпана на ... |
|
В ръцете си читателя държи един от шедьоврите на Симеон Радев "Македония и Българското възраждане", познат може би на малцина от двете му кратки издания - първото на френски език от 1918 г. и неговият български превод от 1927-1928 г. Тази книга на видния наш публицист, историк и дипломат определено принадлежи и към шедьоврите на българската историческа публицистика, както със своя език и стил, така и с истините за нашето минало. Замисълът на първото издание е било да се изтъкнат пред враждебния на България цивилизован, но воюващ свят в края на Първата световна война, аргументите, главно от западен произход, за ... |
|
Книгата разказва за архангелите в ивритския оригинал на Стария завет. Архангелите са два вида според имената им: собствени имена като Михаил, Гавраил, Рафаил и др., и съществителни нарицателни в множествено число, като серафими, херувими, офаними. Авторът прави анализ на ивритските названия и какво се крие зад тях, защото самите названия са код, който остава непреводим в индоевропейските езици. Чрез ивритската езикова картина на света имената дават информация за същността, особеностите и функциите на архангелите. Приведени са и културологични данни – мнения от библеистиката, юдаизма и християнството, илюстрирани с много ... |
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
Яна Язова (1912 - 1974) нарича своя роман "Левски" моята Библия. Той е главната причина тя да бъде убита, след което оригиналът е задигнат. Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата сензация на XX век. Яна Язова представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе. ... |
|
"Глухата неприязън на Фернан към майка му е ужасяваща, и още как! От нея той беше наследил пламъка, но ревнивата нежност на майката беше направила сина безсилен да подхранва непознатия огън у себе си. За да не го загуби, тя бе пожелала той да бъде слаб, беше го задържала само защото го беше подлагала на лишения. Беше го възпитала в дух на недоверие, на глупаво презрение към жените." Франсоа Мориак ... |
|
Терез Дескейру не знае защо е отровила мъжа си и аз не знам защо написах "Терез Дескейру". От какви елементи се формира в нас битието, което внезапно усещаме, че оживява и надава своя вик? Това е като мистерията на зачеването; мистерия, която може би не е толкова непроницаема, колкото си мислим, но която, за да бъде решена, изисква огромно и недискретно изследване. Романът "Терез Дескейру", смятан за шедьовъра на Франсоа Мориак (1885 - 1970), поставя началото на поредица, с която Фондация "Комунитас" иска да запознае читателите с творчеството на един от най-големите християнски автори на ... |
|
Християнството е преобърнало света в миналото. Но днес то се счита за нещо, което няма особено значение. Как стигнахме дотук? Защо Църквата през двадесети век се е оттеглила в това, което авторът, Денис Пийкок, нарича християнско гето? В тази книга той ни дава отговорите. Тя излага на показ лъжите, които осакатяват Църквата, и ще ви разкрие как да възстановите първоначалното видение и сила на Църквата за обучаването на всички народи."Денис Пийкок дава на нашето поколение ясно разбиране за настоящите проблеми и техните решения." Марк Силяндър, бивш конгресмен на САЩ "Ако читателите не бъдат подтикнати към ... |
|
"... какво е в края на краищата животът на човека, на човешкия род, ако не борба на химери? В която излиза вярна - побеждава - тази, която е по-силната. А по-силна е тази, която е по-истинна. А е по-истинна тази, в която лумти автентичният човешки дух..." Стефан Бочев ... |
|
Дневникът на Жюлиен Грийн е уникално свидетелство на писател и християнин, чийто жизнен път съвпада с ХХ в. Воден почти всички вечери от 1926 г. до смъртта му през 1998 г., въпросният Дневник в 18 тома бива регулярно публикуван през годините. "3 декември 1958 г. - Животът на всеки от нас е път, който продължава направо в другия свят, отвъд смъртта. Поне така си казвам в някои моменти. Този, който върви към Бога тук, долу, продължава да върви към него от другата страна. Но щом не иска да върви към Бога тук, на Земята, как ли ще върви към него в отвъдното? Пасха, 1963 г. - Вярвам, че ми бяха потребни двадесет години, ... |