Пет истории за музика и здрач. ... Казуо Ишигуро, Нобеловият лауреат за 2017 г., отново ще ви изненада. Чувствени и сдържани, петте му новели наистина наподобяват нокрютни. Петимата разказвачи наблюдават преломните обрати в чуждия живот спокойно, сякаш слушат музика. Хора, които на пръв поглед са съвсем различни, изживяват криза в отношенията си, в кариерата, в творчеството и изведнъж придобиват едва доловимо сходство. Всички те търсят себе си, стремят се да бъдат по-добри, да заслужат любов. Опитват се да се почувстват живи и да не се разтворят в здрача на своя живот. С безупречния си изчистен стил, превърнал се в ... |
|
Записки от границата между световете. ... "Имам един амулет с разпятие, но с Орфей на кръста. Реплика е на пръстен печат от около III век, намерен в нашите земи. Обичах го, а жена ми се боеше от него. Когато страшното я сполетя, май реши, че ми бе даден за оброк. Струваше ми се смешно - подари ми го издател. Бяха жестоките години на прехода към кошмара на разсипията, политическата наглост, бедността, а той единствен тогава ми плати добре за книга, която сам издаде. Но тя се поболя. "Носи го, носи. - започна да ми натяква за амулета, - че току-виж се наложи и ти да слизаш в ада за мен!" Писал съм за ... |
|
Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
"Каква следа оставяме? На какво сме готови, за да постигнем целта си? Какво бихме пожертвали, за да сме в мир със себе си? Две двойки, чиито пътища не би трябвало да се пресекат - различно социално положение, образование, среда. Общото помежду им - мечтата за дете. Тя ги изправя един срещу друг в най-важната битка в живота им." Надежда Радулова Невена Митрополитска си поделя времето между няколко поприща: на майка, съпруга, дъщеря, авторка и библиотекарка. В миналото е събирала опит като журналистка, учителка, преводачка, социална изследователка, продавачка и гладачка и всяка една от тези професии ѝ ... |
|
Гаврил Кръстевич е първият почетен член - от 1871 г. на създаденото през 1869 г. Българско книжовно дружество (БКД) - бъдещата БАН. Четвърт век преди създаването на БКД, Кръстевич пръв дава идеята за академическо учреждение, което да се заеме с унифициране на българския книжовен език и изграждане на езикова култура. В полемика с бившия си съученик от Куручешме Георги Раковски, той призовава за налагане на говоримия език в литературата. През 1852 г. в Цариградски вестник Кръстевич взема отношение и към спорта с гърците, обявявайки се за изместване на гръцкия от родния език в българските училища. Гаврил Кръстевич е водеща ... |