Творбата на Антоан дьо Сент-Екзюпери Цитадела има формата на роман, но събитийността в него е само канава, върху която са изложени всички негови възгледи за човешкото битие, житейски, етически и естетически. В него говори синът на голям владетел, научен и приел наученото и наследеното от баща си. Мястото на действието е африканската пустиня, където авторът е прекарал много време, наблюдавайки живота там. Целият текст звучи библейски, но за разлика от Библията е изпълнен с всякакви битови подробности и реплики, които приобщават читателя към живота във всекидневието. Може да бъде приет като съчетание между роман и ... |
|
|
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в ... |
|
|
"...Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: " Моето цвете е там някъде.." Но ако овцата изяде цветето, за теб сякаш угасват всички звезди! И това не е важно!" Из книгата ... |
|
|
Понятието Параграф 22 е създадено от Джоузеф Хелър в този роман - един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те. В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети - Парафграф 22. След излизането на романа това префинено и ужасно определение е много употребявано. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на ... |
|
|
Ново преработено и допълнено издание. ... За да се излекува тревогата, трябва да се обясни. А ние безспорно живеем в смут. Направихме своя избор - да спасим мира. Ала спасявайки мира, наранихме свои приятели. А мнозина от тях бяха навярно готови да рискуват живота си в името на на приятелството. И те изпитват някакъв срам. Но ако бяха пожертвали мира, щяха да преживеят същия срам. Защото тогава щяха да пожертват човека: да приемат да се срутят безвъзвратно библиотеки, катедрали и лаборатории в Европа, да се опустошат нейните традиции, светът да се превърне в облак от пепел. Затова и така се люшкахме от едно мнение на ... |
|
|
"Главната героиня в този роман от 6 части се казва Ана Магдалена Бах. Точно както се е казвала втората жена на прочутия бароков композитор Йохан Себастиан Бах, от която има 13 деца, освен това е била и певица и също така е преписвала произведенията на мъжа си. С името на героинята си Габо продължава да се закача с нас и от отвъдното. Ана Магдалена е от музикантско семейство и е щастливо омъжена за музикант, който също е от музикантско семейство, пианист, диригент и директор на Областна консерватория. Двамата имат две деца, момче и момиче. Всяка година на 16 август Ана Магдалена заминава за един ден на острова, ... |
|
|
Животът е по-безкраен от смъртта - това е прозрението, което получава капитанът на кораба, докато гледа на неговата палуба Флорентино Ариса и Фермина Даса заедно, събрани петдесет и три години, седем месеца и единайсет дни заедно с нощите им след началото на тяхната любов."Фермина Даса обаче не се остави да я зарази мрачното му настроение. Той естествено се помъчи да ѝ го предаде, докато тя му помагаше да пъхне крака в панталоните и закопчаваше многобройните копчета на ризата му. Но не успя, защото Фермина Даса не се впечатляваше лесно, а още по-малко от смъртта на човек, когото не обичаше. Знаеше само, че ... |
|
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
|
Градчето, в което се развива действието, е тероризирано от... пасквили. Те се появяват нощем на вратите на хората и сутрин жителите осъмват с нов пасквил. Не се знае нито кой ги пише, нито дали е един човек, или са повече. Пасквилите не са политически, а злободневни. В тях се казват неща, които са известни на всички, но като слухове, а сега се съобщават публично. Ала не се знае и кое в тях е истина, и кое не. Книгата започва с убийство и читателят би помислил, че романът е криминален, но не е, макар и да завършва също с убийство. Канавата на сюжета е противоборството между свещеника на градчето, отец Анхел, и кмета с ... |
|
|
Романът е написан през 1954 година. Тоест когато Габо е бил на 27 години. Това е първият му роман и първата му публикувана книга въобще. Това е и първото негово произведение с място на действието прочутото Макондо, любимото на Габо, което той споменава и в много следващи творби, и дори да не го нарича с името му, се разбира, че става дума за него. Романът се състои от 11 глави. В него се разказва за едно семейство от четирима души: възрастен полковник от войните, втората му жена, дъщеря му и внука му. 25 години преди текущия момент на действието в дома им пристига френски лекар с препоръчително писмо от главния интендант ... |
|
|
Когато е написал разказите в сборника, е бил съвсем млад. Те са създадени между 1947 и 1955 година. Публикувани са първо във вестник Еспектадор, а като книга са издадени през 1972-ра, допълнена през 1974 година. Седем от тях (общо 14) не са публикувани никога досега на български език и в този том читателите ще имат възможност за първи път да се запознаят с тях. Когато е написал първия разказ в този сборник (1947), Гарсия Маркес е бил на 20. Какво е преживял, когато го е видял публикуван във вестника, и отзивите за него, са описани подробно в спомените му - Да живееш, за да го разказваш. Не е спестил и това, че не е ... |
|
|
В повестта всичко се върти около един петел. Не домашен, а боен петел - единственото останало от сина на полковника, убит на арената за бой на петли. По времето на действието семейството на полковника се състои само от двама старци - той и жена му (и петела) - които живеят в крайна бедност, очаквайки пенсията, която правителството му е обещало някога като на ветеран от революцията. А пенсията вече 56 години не идва и не идва. Заглавието на книгата също е реплика от нея. Тя е на пощенския служител към лекаря на селото и гласи точно така: Полковникът няма кой да му пише. И той и жена му се оправят както могат. Полковникът ... |
