Големият американски поет Уолт Уитман (1819 - 1892) е роден в Хънтингтън, Лонг Айланд, в семейство на квакери - религиозната общност на пацифисти и борци против робството. Нарича себе си Космос и поезията му е стихия, която помита читателя. Хуманните принципи на сексуална и религиозна търпимост в поезията му надхвърлят границите на неговото време. Трийсет и шестгодишен, издава една-единствена стихосбирка, която преработва и допълва до самата си смърт: "Листа със стихове" (Leaves of Grass). Десетки години превеждано буквално, това заглавие всъщност е тъкмо с този смисъл - оказа се, че Уитман нарича leaves ... |
|
|
Романът, получил Европейската литературна награда за 2016 година. ... В началото на XX век Испания е прикрепена към най-голямата империя, която Европа някога е виждала. В малък град в Естремадура пенсионираните войници със заслуги живеят спокойно и идилично. Ева Холман, съпруга на полковник, чиято история предизвиква ужас колкото сред враговете му, толкова и сред подчинените му, но вече стар, болен и зависим, открива в градината на къщата си тайнствен просяк на име Лева. Срещу наредбите, които забраняват да се поддържат отношения с "местните", Ева се насочва към непознатия и нейният собствен живот започва да ... |
|
|
Птици в нощта Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак завълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света. Николай Лилиев ... |
|
|
"Език свещен на нашите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая дето ни роди за радост не - за ядове вековни." Иван Вазов ... Пролетен вятър Скърцат тъмни скали, скърцат мрачни и зли лесове, и на черните кладенци скърцат зловещо синджирите, гневна буря шуми и Балканът огромен расте в небесата, разбутал небесните облачни вирове. Той расте и шуми, ветровете по него плющят като бичове зли по снагата му яка и каменна, и разбит, и строшен лей небесния черен съсед черни маси вода посред гръм и светкавици пламнали. Тая нощ той ще пей, тая нощ той гигантски люлей нашта черна земя, наште черни души, и, ... |
|
|
Историята на рода, чиито потомци имат малко петънце на челото, продължава във времената на татаро-монголското нашествие. Разпокъсаните и враждуващи помежду си княжества са лесна плячка за ордите на монголските ханове и техните васали и съюзници. Кървавата картина се рисува с огън и меч както от завоеватели, така и от победени. Самотникът Манул, дете на монголските степи, преминава през живота с едно-единствено живо същество, което обича повече от всичко на света - звездочелата си кобила. Когато взема в плен дъщерята на победения руски княз Ингвар, която също е белязана със звезда на челото, животът на Манул се променя ... |
|
|
20 години по-късно. Най-превежданият български роман след 1989-а с думи от автора, послеслов от Бойко Пенчев, български и световни отзиви, чернови, преводи... ... "Естествен роман" навършва 20 години и от излизането си през 1999 не е преставал да вълнува различни поколения читатели. В този смисъл той е "щастлива книга", както пише в послеслова си Бойко Пенчев. Преведен е по цял свят на повече от 20 езика, с отзиви в Ню Йоркър, Таймс, Гардиън и други световни издания. Част от тях публикуваме в края на книгата като свидетелство за отзвука, който един български дебютен роман може да предизвика у нас и по ... |
|
|
Казват, че: Възрастта не е порок; Талантът е продължително търпение, искра божия, дарба, която властва над човека; Мъдростта не е във възрастта, а в главата и се проявява чрез верността на мислите и лекотата на изразяване; Знанието е блаженство за ума... Доказателство за всичко това е настоящата книга "Облигационноправна поема" на утвърдилия се напоследък майстор на мерената правна реч и още по-отдавна утвърден университетски учен-юрист проф. Огнян Герджиков. ... |
|
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
|
|
Александър Вутимски (1919 - 1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та. Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание "Златорог" още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета - книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му. "Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не ... |
|
|
Книгата е от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Макар и огромно, епистоларното наследство на Пейо К. Яворов все още не е напълно познато и проучено. То обхваща 20 години от неговия живот, като води началото си от 1895 и достига до самата му смърт през 1914 г. Неговата кореспонденция стана базата в творчеството на учени, писатели, драматурзи и кино и телевизионни дейци. И до днес най-популярен е двутомният роман на Михаил Кремен - "Романът на Яворов", но от кореспонденцията му става ясно, че очарователният чирпанлия, любимец на музите, заслужава поне тритомен роман, а защо не и по-обемист.& ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
|
От автора на "Парченца от нашия живот". ... "Последното, което видях, преди колата да се вреже във водата, беше прелитащ орел на фона на небето. Спомням си как скосените му криле изпълваха целия мръсен прозорец. Въздухът го издигаше високо, обещавайки му магия - изглеждаше свободен. Мечтаех за тази птица. Но вече нямам мечти. Имам само спомени.""Разтърсваща история, разказана от първо лице, която отвежда читателя в ума на едно момче, преживяло насилия и опитващо се да се справи с посттравматично стресово разстройство." VOYA Пет години след ужасяващ инцидент Горди Алън се опитва да ... |
