От "Сън и екзистенция" на Лудвиг Бинсвангер се ражда екзистенциалната психоанализа. Психиатър, близък до Фройд и Хайдегер, той основополага направление, което печели все повече привърженици. Мишел Фуко, в контакт с Бинсвангер, пише "Въведение" към текста, което завихря около него мощни антропологични, психологически, философски, литературоведски идеи и го тласва към преводи и признание. Текста на Фуко можете да откриете в първа част на проекта "Сън и екзистенция". Психиатърът Роланд Кун, близък с Бинсвангер и Фуко, тълкува "Сън и екзистенция" с оглед на неговото значение за ... |
|
|
В настоящата книга се изследва идеята за случайността през нейното историческо и концептуално развитие и са отделени основни и типични понятия. Анализът тръгва от класическите примери – Платон, Аристотел, Кант и Хегел, и стига до съвременния контекст на случайността, който е представен през теорията на вероятностите и теорията на сложността. Някои от изведените понятия са формализирани и имат по-логически, математически или пък информационен характер, а други са по-скоро физически или субектни, но всички те са представени в една обща историческа типология. В нея се включва и парадигмата срещу случайността, която има ... |
|
|
Заглавието на тази книга се отнася изключително до нейната втората част. Първата част собствено има задачата да покаже, че има същностни и феноменологически релевантни аспекти на човешкото присъствие в света, които не могат да бъдат уловени от една локална или частна антропология. И че съответно не бива да се отказваме от проекта за една философска антропология. ... |
|
|
Като главна съставка на всяко критично действие мисленето е аскетика на ума, разчитаща на радикален субект, който мисли "на голо". При това задължително за мисленето на субекта е то непременно да бъде некоректно - независимо от цената. Дискурсивните практики на голото мислене са своевременни и крайни: понасяне и превъзмогване на действителност през призмата на категорична редукция на заварения свят в конкретна утопия. Априорни задължения от всекидневно естество имаме единствено към конкретното... Петър Горанов е доктор по философия; автор на "Нищо особено" (2013) и на още други изречения и съждения, ... |
|
|
Книгата изследва интереса към античността и "притежанието" на антично наследство като извор на социален и културен капитал за основните политически общности на съвременността - нациите. Интересът е насочен към превръщането на археологическата практика и нейната материалност в антропологичен проблем, т.е. предлага изследване на отношението между артефакти и социални репрезентации и практики, както и на процеси, които ги превръщат в наследство и в източник на национална идентичност. Инструментите на изследването са формирани въз основа на съвременните антропологични тенденции към рефлексивност, които изграждат ... |
|
|
Конференция, проведена през ноември 2013 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". ... Конференцията "Обяснение и разбиране" прави опит да провокира размисъл и разговор за отношенията между естествени и хуманитарни науки. Единството, за което говори думата "университет", може би е само идеал. Но разбирателството между тези два вида дисциплини може да бъде за тях задача. И нейното решение зависи от способността на всяка от страните да влезе в положението на другата. Резултатът, представен от публикуваните в този сборник доклади, е срещата на две гледни точки, едната под влияние на & ... |
|
|
Сборник в чест на проф. Райчо Пожарлиев. Съставители: Иван Колев, Стоян Асенов. ... Шейсетата годишнина на проф. Райчо Пожарлиев е повод да се отдаде дължимото на един изключително успешен път във философията - като преподавател, като учен, като занимаващ се с образованието в средното и висшето училище, като дългогодишен ръководител на катедра, като колега. Неговото философско дело винаги е било отвъд институционалните стандарти, винаги се е свързвало с особена виталност - от непосредствеността на присъствието му до енергиите, с които са наситени текстовете. Това го прави ярък, неподражаем и отличим в полето на ... |
|
|
Университетска философска поредица. Какво значи това? ... Най-напред е сигурно, че музиката ни очарова естествено. Този вкус е толкова древен, колкото е светът, и толкова разпространен, колкото е човешкият род. И Творецът, който ни го е вдъхнал заедно с живота, нищо не е забравил, за да го поддържа в душата ни чрез природните концерти на гласове и инструменти, които чуваме от всички страни благодарение на неговото поведение. ... |
|
|
"Единственото нещо, заради което човек може да се чувства наистина виновен, е да отстъпи от желанието си."Жак Лакан ... Мотото на Лакан за етиката на психоанализата включва един дълбок парадокс. Традиционно, от психоанализата се е очаквало са позволи на пациента да преодолее пречките, които са предотвратявали достъпа му до "нормалното" сексуално наслаждение; днес обаче сме бомбардирани от различни версии на разпореждането "Наслаждавай се!". Психоанализата е единствения дискурс, в който Ви се позволява да не се наслаждавате. Пламенната защита на Лакан от Славой Жижек утвърждава Лакановото ... |
|
|
Пред лицето на фиксираните върху болестта огромни постижения на медицината се появява заплахата да изпадне от полезрението цялостното състояние на здравето, а съвсем естествената грижа за собственото здраве много лесно да бъде объркана с нещо друго. Ханс-Георг Гадамер ни показва как можем да намерим отново "състоянието на вътрешно равновесие и съгласие със себе си" и заедно с това да развием здравословно самочувствие по отношение на лекарите. Наблюденията на Ханс-Георг Гадамер върху болестта и здравето, върху отношението между научната медицина и онова лечителско изкуство, което запазва поглед върху цялото, са ... |
|
|
Сборник, посветен на 60-годишнината на Кольо Коев ... Професор Кольо Коев е преподавател по социология в Нов български университет и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", главен редактор на списание "Социологически проблеми". Статиите в сборника са свързани с теми и автори, които занимават Кольо Коев през годините: класиците на социологията и философията Георг Зимел, Макс Вебер, Алфред Шютц, Валтер Бенямин, социологическата релевантност на феноменологията, социологията на всекидневния живот и на публичността, етнометодологията, методологическите проблеми на социологическото познание, ... |
|
|
Ескизи към една Философия на нежността. ... Философията, която приема, че Азът е множествен, крехко множествен, и че все пак тази множественост се отлага в единен фокус, е склонна - от повече от двадесет и пет века - най-напред да се пита заедно с Пиндар защо "Всички се нуждаем често от полъха на нежни ветрове"... Ако отговорът е: човекът - изобщо - не може да се лиши от красотата, то следва да разтълкуваме за кой човек, за коя епоха става дума? Според Камю нашата епоха търси да изгони Елена, да пренебрегне красотата за разлика от гърците, които толкова жадно искат да се наслаждават на живота, че " ... |
