"Трябва да се помни, че няма нищо по-трудно за планиране, с по-съмнителен успех, нито по-опасно от това да се управлява нова система. Защото инициаторът има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции, и сравнително равнодушни защитници в лицето на другите, които печелят от новите." Николо Макиавели Днес, когато Владетелят не е владетел и инициатор на обществена промяна може да бъде всеки, сплотяването на гражданите - и заинтересованите, и губещите, около обща цел се превръща в необходимо условие за постигането ѝ. Тогава и планирането става възможно, и вероятността ... |
|
Един пояс, един път: Светът е за всички. Разривът между богатство и бедност, както и неразбирателството между хората, са най-належащите предизвикателства, пред които са изправени всички държави. Ние сякаш сме приели т. нар. глобализация за даденост; фактически, тя е по-скоро частична и се отнася само за крайбрежните и развитите райони. В модерните времена населението нараства от първоначалните няколко милиона в Европа до стотици милиони в САЩ, а после - към милиарди в нововъзникващите страни. Морските пътища, създадени от Европа, и правилата, въведени от САЩ, вече не могат да регулират отношенията на такова многобройно ... |
|
След победата на болшевиките започва утвърждаване на властта на Сталин, търсене на "враговете на народа", а тяхното преследване довело до "големия терор". В какво се крие тайният смисъл на 1937 г.? Каква била истинската причина за "големия терор"? Трябва ли масовите репресии да се считат за проява на "параноята" на Сталин - или те имали напълно рационални причини? Били ли показните процеси от 1936 - 1938 г. изфабрикувани, а признанията на подсъдимите - изтръгнати с изтезания? Тази книга е опит за обективно и безпристрастно разбиране на проблема, опирайки се не на емоции, слухове ... |
|
Настоящият сборник включва непубликуваните материали, подготвени от изследователския екип на работна група "Уязвими етнически и религиозни групи и общности" по проект "Мерки за преодоляване на демографската криза в България (2017 - 2018г.)". Изследователският екип е интердисциплинарен и включва демографи, социолози, икономисти, етнолози и юристи. Членовете на екипа са: от ИИНЧ при БАН; проф. Илона Томова, гл. ас. д-р Любомир Стойчев, доц. Стоянка Черкезова; от ИИОЗ при БАН - доц. Алексей Пампоров; от ИЕФЕМ при БАН - гл. ас. д-р Магдалена Славкова; от КТ "Подкрепа" - Ваня Григорова; както и ... |
|
Монографията предлага решения за редуциране на равнищата преждевременната и на детска смъртност в България и за смекчаване на негативните последствия и възползване от преимуществата, до които води остаряването на населението в страната сега и в бъдеще. Изследва минали и очаквани в бъдещето тенденции в демографското и социално-икономическо развитие. Анализира закони, стратегии, политики и практики в здравеопазването, дългосрочната здравно-социална грижа, пенсионната система, доходите и бедността, участието на възрастните в гражданския консултативен процес, пазара на труда и заетостта, образованието и интелигентната ... |
|
"Татяна Томова успешно е систематизирала теоретичната база на публичните политики и социалната политика в частност, водещите исторически казуси на формиране на социална политика, българската практика в тази насока за целия период на прехода след 1989 г. Намирам за перфектно доказана тезата, че пътят в българската социална политика тръгва от прехода, а не от държавния социализъм, както и че моделът на социална политика у нас се е превърнал в модел, който не създава икономически предимства, не допринася за европейската интеграция, а също така създава обществени нагласи, които разделят, а не обединяват." Проф. ... |
|
"В света, в който живеем, сме изправени пред редица енигми и предизвикателства. Когато започнах да подготвям настоящата монография, вярвах, че регионалната политика може да бъде същински национален приоритет за България. Смятах, че регионалното развитие може да бъде новият жалон в социално-икономическото развитие на България в Европейския съюз. На практика това се оказа трудна работа, защото българските управляващи не само не разбират философията на регионалното развитие, а се оказаха заложници на една остаряла имперска теза за модерно развитие на съвременната държава. Темата за способността да се дефинира ... |
|
Инициативата "Един пояс, един път" и форматът "16+1" между митовете и реалностите. Страните от Централна и Източна Европа са първите, които признават КНР през 1949 г. и ѝ подават ръка в нейните усилия за следвоенното икономическо и социално изграждане. През следващите десетилетия отношенията помежду им търпят възходи и спадове, подвластни на политико-идеологическото противопоставяне между съветския и западния блокове. След края на Студената война те навлязоха постепенно в своя собствена траектория, давайки възможност на страните да се преоткрият една за друга и да започнат да градят отношенията ... |
|
Ли Инин е професор по икономика и почетен декан на Школа по мениджмънт Гуанхуа към Пекинския университет. Той е водещ икономист в Китай и автор на около двадесет книги и множество статии за реформите и развитието в страната и по широк кръг икономически теми. Носител е на много престижни награди и отличия за постижения в икономическите изследвания. Изявен привърженик на пазарната икономика, професор Ли има огромно влияние върху политиката за икономическа реформа в Китай през последните три десетилетия. Той е участвал в Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители. В книгата ще намерите ... |
|
Нашата хилядолетна битка за технологиите и просперитета."Хилядолетната история на човечеството ясно показва, че прогресът не настъпва автоматично, а е следствие от решенията, които взимаме по отношение на технологиите. Новите производствени методи или средства за комуникация биха могли да доведат до всеобщ просперитет - но също така е възможно малобройни елити да обсебят ползите от тях. Това е въпрос на избор. Напредъкът в селското стопанство в Средновековна Европа облагодетелства основно Църквата и аристокрацията, докато масата селяни тъне в нищета. През първия век от Индустриалната революция в Англия шепа ... |
|
Отношенията на английската Източноиндийска компания с британската държава и индийските патримонии. Тази книга описва зората на капитализма и появата на една от първите транснационални корпорации в света: английската Източноиндийска компания. Основана през 1600 г., тя получава множество привилегии и с времето еволюира до мощен конгломерат, който е нещо повече от източник на нескончаеми печалби. За разлика от повечето търговци, тази компания инвестира предимно в политическо влияние, което за по-малко от век я превръща в незаобиколим фактор в политическия живот и могъщ съперник на короната и парламента при разпределението ... |
|
Джон Миършаймър може да бъде наречен един от най-влиятелните мислители в наши дни и книгата му Голямата заблуда показва защо. Това е един от най-значимите трудове в областта на международните отношения, но и един от най-депресиращите, защото неговата централна теза за анархичната природа на международната система е аргументирана безупречно и трудно може да бъде оспорена. Според автора погрешно възприетият либерален идеализъм (а не реализъм) във външната политика всъщност е причината за много от настоящите световни проблеми. Либералният идеализъм е в най-добрия случай чиста заблуда, а в най-лошия - откровено лицемерие, тъй ... |