"Целият свят, който описва Атанас Далчев, е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
|
"Оригиналното в поезията на Златозар Петров е нейната класичност. Той обаче следи и следва класическите параметри философски, а не маниерно. В стихотворения като "Раждане на снега" и някои други дори постига виртуозност. "Законът трябва да бъде преодолян, като бъде спазен" - тази стара мисъл на Бешков като че ли е основно правило в поезията на Златомир Петров - поет на естетическата носталгия." Ани Илков ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
В нито една своя творба Франц Кафка не разкрива себе си така, както чрез писмата си: до любимите си Фелице Бауер и Милена Йесенска, до близките си приятели, до баща си. Откровени, прями, дълбоко емоционални, тези текстове са неповторимо свидетелство за изключителната му чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер. С Роден съм да живея в самота съпреживяваме съкровените любови на австрийския писател, неговите страстни копнежи, пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове. Писмата са единственото оръжие, с което Кафка, през най-мрачните страни от личността си, се опитва да ... |
|
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
|
"Критиката и литературната история са виждали в Елисавета Багряна символа на женската любов и непримиримостта срещу предразсъдъците и унизителната съдба на жената. Това, разбира се, не може да се отрече, нито да се пренебрегне. Поетесата пряко отказа да се подчинява на установените правила, според които тя трябва винаги и непременно да следва съдбата на всички жени и да остане покорна в дома, да се отдаде на битовите грижи и сляпо да изпълнява каквото ѝ кажат. Елисавета Багряна изрази този бунт и му придаде романтичен блясък. Тя имаше смелостта и гордостта да заяви публично, че не желае повече така да живее; ... |
|
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
|
Камелия Кондова е родена в гр. Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ Св. св. Кирил и Методий, специалност българска филология. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: Повод за живот (1988), Не и милост (1990), Как се обича художник (1994) и Тепърва ще се уча на живот (1998). Отличавана е с голямата награда на националния конкурс Петя Дубарова, с голямата награда на националния конкурс Веселин Ханчев (двукратно), с първа награда на в. Литературен глас - Стара Загора, с първа награда от националния ... |
|
|
"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им. Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |
|
|
Трето издание. С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите. Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на ... |
|
|
Стихосбирката на Боян Ангелов "Последна риза" ни представя творби, заредени с дълбока асоциативна мисъл, многопластова, но непретенциозна образност, за разлика от безумията на постмодернистите и посредствените словесни полюции на убогите духом, но пъчещи се с различността си поклонници на третия пол. При цялата трагичност на авторовите послания това е поезия на дискретното внушение, на състрадателния шепот. Този шепот обаче е по-силен и въздействащ от крясъците. Всъщност авторът иска да каже на своите читатели, а и на съвременниците изобщо - хора, събудете си, опомнете се. ... |
|
|
Избра и подреди Светослав Игов. ... "На Атанас Далчев От синята небесна тишина порониха се чисти едри капки, затрупаха в праха, по мойта шапка и на ръката ми се спря една. Тя е дошла от толкова високо, та нейното око е още чисто, защо смени лазурите дълбоки със тоя прах ти, бисерно мънисто? Дали помисли, че и тука има лазури, вечост в погледа под шапката? Ако е тъй, напразно си дошла, че те са тука тъй непостижими. Докосвам устни и изпивам капката, частица от небесната душа." Лъчезар Станчев ... |
