Най-емблематичната книга на Гор Видал в ново луксозно издание за ценители. ... Разказ за големите въпросите на Битието, разгадани от Перикъл, Демокрит, Дарий, Ксеркс, Буда, Конфуций... Кир Спитама е внук на пророка Зороастър, посланик на Дарий и приятел на Ксеркс. Обсъждал е нирвана със самия Буда, научил е за Дао от Учителя Ли и се е срещал с Конфуций в Китай. Той е стигнал до границите на познатия свят и навсякъде е търсел отговори на едни и същи въпроси - за сътворението на света и за смисъла на живота. Вече остарял, той прекарва последните си дни в Атина на Перикъл и разказва за приключенията и прозренията си на ... |
|
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
|
Със своята темпераментна и проникновена публицистика, утвърждаваща свободата, демокрацията и неотменните човешки права, отхвърляща всяко насилие и всяка диктатура, с поведението си на гражданин и интелектуалец, "безследно изчезналият" Йосиф Хербст не изчезна безследно - той остана в историята на българската журналистика сред най-ярките имена. Тази книга има странна съдба. Неоценена преди, неиздавана след 9 септември 1944 г., трябваше да минат цели 15 години, за да види бял свят, за да ни убеди още веднъж, че словото на Йосиф Хербст и подир смъртта му продължава да бъде незаглъхващ вик за човечност, справедливост ... |
|
|
Има книги, от които читателят не запомня дори и една полезна мисъл. Толкова по-голяма ценност затова представляват афоризмите. В тази книга за пръв път се представят сентенции на Александър Балабанов и на писателката Яна Язова. Два свята са изправени един срещу друг - Балабанов като очевидец на драматични събития от XIX и XX век, а Язова - на най-буреносните сътресения в българската история около и след 1944 г. Техните афоризми поразяват с неочакваното навлизане в психологията на българите, в интимните бездни на мислещия човек, вълнуващ се от тайните на битието. Ценността на изданието е несравнима, като се има предвид, ... |
|
|
Младата учителка Албена се връща в опустелия си роден дом, за да прекара последна ваканция преди да вземе тежкото решение да го продаде. Още със стъпването там оживяват не само спомените за загиналите ѝ родители, но и за Тодор - момчето, в което е била влюбена и който я е предал жестоко, принуждавайки я да напусне града преди десет години. Една случайно намерена снимка изправя Албена пред разплитането на столетна тайна. А Тодор е единственият, който може да ѝ помогне да открие истината. Ще могат ли раните от миналото да заздравеят и ще успеят ли двамата да обединят усилията си срещу неочакваните си врагове? ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
В книгата Умрях, за да живея! ще откриете невероятната история за едно изцеление, в което никой не вярва. След жестока автомобилна катастрофа през 2008 г. Роси е закарана в болница с прогноза, че ще живее само няколко часа. Дори искат органите за трансплантация. Но тя отказва да умре и да приеме последващите прогнози на лекарите, че ще е в инвалидна количка до края на живота си. Днес Росица Якобс е по-жива и по-здрава, от когато и да било. Прочетете нейната наистина невероятна история. Росица Якобс завършва Немската гимназия в София. През 1991 г. заминава за Виена, където завършва философия, холандска филология и ... |
|
|
"Приблизително преди 30 години с Малина Томова създадохме тази книжка. Спонтанно, с лекота и любов. Просто две майки, които искаха да изразят своята обич към дъщерите си. 30 години са един съзнателен живот, в който се случиха много промени. Малина отиде в един по-добър свят, дъщерите ни станаха майки, но очарованието, невинността и радостта от общуването ни се хербаризираха в страниците на тази интимна книжка. Съзнателно не променихме оформлението и като израз на нашата почит към паметта на Малина и преклонението ни към нейния поетичен талант, деликатност, човещина и всеотдайност. Малина остава в сърцата ни ... |
|
|
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат."Ние всички, родените преди '89-а и ... |
|
|
"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |
|
|
Момичета дават обет пред баща си никога да не се разделят и да се подкрепят една друга. През 1942 г. Либи е изпратена в Аушвиц, а най-голямата ѝ сестра Сиби тръгва с нея, за да я закриля, както е обещала. Магда попада в Аушвиц-Биркенау две години по-късно, където трите сестри се събират и са заедно в изпитанията, които ги очакват и в лагера, и в походите на смъртта. Пътят на трите сестри към Обетованата земя е труден, трудно е и изграждането на новата им родина Израел. Но те са заедно и до край изпълняват обета си да си бъдат опора една на друга. Именно любовта и жертвоготовността осмислят целия им живот." ... |
