„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама ... |
|
|
Тридесет и две години след убийството на Пушкин, Александър Рибаков, млад руснак, който боготвори литературния гигант, решава да отмъсти за него. Научавайки, че убиецът води в Париж бляскавия живот на сенатор от Втората империя, Рибаков спонтанно напуска Русия и заминава за Франция. Разказа за страст, или криминална интрига!? В това странно преследване младият търсач на правдата, воден от обожанието си към Пушкин, ще преживее любовни афери и силна омраза. Жертва на своята благодарна наивност и на лошо изградената си стратегия, ще успее ли Рибаков да изпълни своята мисия? ... |
|
|
1917-а. Революцията бързо назрява в Москва и Петроград. Но бурният кипеж не засяга Юри и Соня, които растат заедно в огромното дворянско имение на семейство Самойлови, Юри е синът на семейството, Соня - дъщеря на една от прислужничките. Традиционни празници, игри, приятелска обич, сръдни и сдобрявания свързват двете деца. Драмата избухва неочаквано. Болшевишката вълна залива страната и принуждава семейство Самойлови да напусне Кусиново и да бяга. За Юри, Соня и техните майки започва дълго пътуване в товарни вагони, неудобства, глад, страх, нелегалност. Но докато стара Русия се руши около тях, Юри и Соня живеят със ... |
|
|
Едновременно очарован и отблъскван от Прага, дирещ Обетована земя и изгнаник в Берлин, плах и раним годеник и непоправим съблазнител, заклет спортист, хипохондрик и вегетарианец, безбожен евреин и захласнат от еврейската култура и подема на ционизма, верен на истинските приятелства и самотник, безумно влюбен в живота и обсебен от смъртта, Франц Кафка (1883 - 1924) е загадка за самия себе си и за другите. Французинът Жерар-Жорж Льомер се нарежда сред най-добрите познавачи на австрийския белетрист, автор на около четирийсет изследвания, посветени на творчеството му. В биографичното си съчинение той търси път към загадката ... |
|
|
Легендите са нашата мъгла. Мъглата, от която всички ние, жителите на тази планета, имаме толкова голяма нужда. Тирани и роби, добри и лоши, щастливи и угрижени, свободни или оковани и унижени, банкери и нехранимайковци, благородници, проститутки и убийци. Тази мъгла ни е необходима, защото гледките и събитията в света са твърде ужасяващи за нашите очи и съзнание. Те се нуждаят от един воал, така че истината да достига до нас пречупена като през призма. В противен случай тя ще разруши крехкото скеле на нашите души и тела. ... |
|
|
Любомир КАНОВ (1944 г.) работи като психиатър в Ню Йорк. Емигрира през 1984 г. след политически репресии и излежана присъда. Автор e на книгите "Човекът кукувица", "Парейдолии", "Ходисей", "Между двете хемисфери". Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки. "...добре си спомням възторга, с който през 1992 г. посрещнахме неистовата веселост на непознатия Любомир Канов, необузданата и в същото време изискана подвижност на езика му, огъваща света в произвола на желанието. Оттогава неизменно свързваме името на Канов с надеждите за някакво освобождаване, ¬ сякаш той ... |
|
|
Лукас Берфус е роден през 1971 г. в Тун, Швейцария. Дипломиран търговец на книги. От 1991 г. живее и работи като писател на свободна практика в Цюрих. Написал е редица пиеси за театралната тру¬па АСА400. Сътрудничи на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин. Носител е на литературни награди на швейцарските градове Тун, Цюрих и Берн и на немската награда "Лойк". През 2003 г. германското списание "Театърът днес" го определя като многообе¬щаващ съвременен немскоезичен млад автор. През 2005 г. е обявен на театралните праз¬ници в Мюлхайм, а след това и от списание "Театърът днес" за драматург на ... |
|
|
Роден съм в България. Но още шестгодишен познах чужбината... когато ме хвърлиха в неразбираемото. Оттогава все се опитвам да разбера какво точно се случи. Тъкмо припознах родината, когато отново бях откъснат от нея и даден на друга, още по-далечна чужбина... Няма родина, която да не може да се превърне в чужбина и обратно... най-после схванах, че произходът ми не е помещение, запазено само за мен, което трябва да отключа и почистя от прахта, за да мога отново да се настаня в него... Тази книга представлява сборник от текстове за пристигания и заминавания през последните двадесет години. Текстовете са толкова различни, ... |
|
|
Ново преработено и допълнено издание. ... За да се излекува тревогата, трябва да се обясни. А ние безспорно живеем в смут. Направихме своя избор - да спасим мира. Ала спасявайки мира, наранихме свои приятели. А мнозина от тях бяха навярно готови да рискуват живота си в името на на приятелството. И те изпитват някакъв срам. Но ако бяха пожертвали мира, щяха да преживеят същия срам. Защото тогава щяха да пожертват човека: да приемат да се срутят безвъзвратно библиотеки, катедрали и лаборатории в Европа, да се опустошат нейните традиции, светът да се превърне в облак от пепел. Затова и така се люшкахме от едно мнение на ... |
|
|
Бесник Мустафай (р. 1958) е един от най-ярките имена в съвременната албанска литература. Поет, балетрист, романист, есеист, автор на няколко книги за деца. Носител на международната награда за поезия "La Pira" - Италия, 1991. Дебютира в прозата през 1989 с новелата "Невъзвратимо лято", разширена до роман, издаден у нас през 2004 от ИК "Балкани", последван от "Жега и щурци" и "Една малка сага" (1994), "Тъпан от хартия" (2003) и "Празният" (2005). Есеистичните му книги "Албания сред престъпленията и миражите" (1992) и "Резервна тетрадка& ... |
|
|
От автора на "Крадецът на книги" Тайнствено приключение, изпълнено със смях, юмруци, загадки и обич. ... Запознайте се с Ед Кенеди - деветнайсетгодишно момче, без големи планове за бъдещето. Той е окаян картоиграч, безпомощен в секса, невротично влюбен в най-добрата си приятелка Одри и предан на старото си куче Портиер, с което споделя кафето си. Животът му върви вяло и безметежно, докато един ден случайно спира банков обир. Точно тогава намира в пощенската си кутия и първото асо! И точно тогава Ед става пратеникът. Въвлечен в съдбите на непознати хора, той се скита из града, помага и наранява (когато е нужно), ... |
|
|
"Игрива и възхитително мрачна... Един съвременен Кундера"Филип Марсдън ... Кръводарителят му мята снизходителен поглед. –Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само ... |
