"Мишел дьо Монтен пише своите "Опити" през последната четвърт на XVІ в. - трагичен период от историята на Франция. Страната е раздирана от братоубийствени войни, последица от взаимна нетърпимост между католици и протестанти, от борби за власт между династически родове, както и от конфликти между големите европейски държави. На фона на тази социална криза Монтен, собственик на красив замък и на обработваеми масиви, се оттегля от публичните си длъжности, за да се посвети на четене, размисъл и писане. Чете главно древните морални философи и съвременни хроники. В тях намира истини и за себе си, и за човешката ... |
|
|
Редки са книгите като "Пепеляната вечеря", които лекуват заблужденията на разума и недъзите на времето, разклащайки дръзко всяка сигурност и знание, за дадат възможност да се мисли другояче. Джордано Бруно разказва случилото се на една твърде необичайна вечеря, съчетавайки изкусно фарса и аргумента, науката и гротеската, за да разгърне с хумор и дълбочина идеята за безкрайността на Вселената и да представи живо и завладяващо голямата тема на своя живот: промяната на образа на света като път към преобразуването на самия човек. С тази своя най-прочута творба италианският философ, многостранен учен, удивителен ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - запад". ... Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима си Волтер, е един от символите на епохата на Просвещението. Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта. Във "Философски новели" Волтер на фона на приключения и пътешествия разглежда теми като взаимовръзката между случайност и предопределеност, низостта и величието на ... |
|
|
Първо по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... Проследяват се възгледите на Волтер, Изелин, Хердер, Кант, Монтескьо, Гобино, Чембърлейн, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, Ницше, Шпенглер, Тойнби, Шмит и множество други автори... Особено внимание е обърнато на немската идеалистична философия на историята от XVIII - XIX век, опираща се на християнски теологични основи. Централна роля тук има Фихте с учението за идеите като саможертвен съзидателен живот, лумващ в богоизбрани индивиди, повеждащи останалите за сияйни и въздигащи исторически дела. Фихте пръв зачева ... |
|
|
В този основополагащ труд важното за автора е да разкрие определени типични структури и начини на функциониране на психиката и с това да помогне на хората да разбират себе си и ближните си. В най-общ план противоположността на типовете играе значителна роля в религиозните прения, в научните, културните и мирогледни спорове, в човешките отношения. Последната глава е посветена на дефинирането на най-употребяваните от Юнг психологически понятия. Тук се съдържа и една формулирана от автора дефиниция на "цялостната личност" (Selbst), функционираща в предишните издания като понятието "Аз" (Ich). Понятието ... |
|
|
"Виж едни хора в подземно пещерно живелище с дълъг изход, стигащ до светлината; там те живеят от деца с оковани крайници и вратове, така че са постоянно на едно място, гледат само пред себе си и не могат поради оковата да си извъртат главите. Зад тях гори огън, който осветява над тях и по-надалеч, а между огъня и прикованите върви нататък път, покрай който, виж, че е вдигната стеничка - каквато се поставя пред хората за фокусниците като преграда, та да си показват върху нея фокусите. - Виждам - рече той. - Виж и това, че покрай тази стеничка други хора разнасят съдове и най-различни неща, подаващи се над стеничката, ... |
|
|
|
Пир
Платон
Изток - Запад
|
| Цена: 5.11 € / 9.99 лв. |
|
  |
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
|
Второ издание. ... Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен Аз? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, ... |
|
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
|
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който ... |
|
|
Ако философията на Хегел е намерила най-яркия, най-силния, най-завладяващия си израз в едно от произведенията на мислителя, това е несъмнено във Феноменология на духа. Изпълнена от първия до последния си ред с едно шеметно движение, с опиянението от силата на собственото мислене, от мисленето на един титан, а също от убеждението, че прави революция във философията, в мисленето изобщо, и открива със себе си една нова епоха, загадъчна, тъмна и дълбока, трудна както никоя друга книга, тя винаги ще бъде предизвикателство за онези, които не жалят сили да проникнат в нейните глъбини и нейните тайни, за хората на мисленето ... |
|
|
Проф. Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна ... |
