Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски". ... |
|
|
"През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго другата ни епоха на т.нар. Средновековие. Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа - проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
Книгата е том 1 от поредицата История на западната философия на издателство Skyprint. ... История на западната философия на Бъртранд Ръсел (1872-1970) се смята за едно от най-значимите философски изследвания на всички времена. Авторът, потомствен аристократ, математик по образование и носител на Нобелова награда за литература, е сред малцината блестящи ерудити, които дават нова гледна точка на съвременния човек не само към философията, но също и в областта на историята, религията, културата, дипломацията, правото и логиката. В първия том на това, несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост ... |
|
|
В този основополагащ труд важното за автора е да разкрие определени типични структури и начини на функциониране на психиката и с това да помогне на хората да разбират себе си и ближните си. В най-общ план противоположността на типовете играе значителна роля в религиозните прения, в научните, културните и мирогледни спорове, в човешките отношения. Последната глава е посветена на дефинирането на най-употребяваните от Юнг психологически понятия. Тук се съдържа и една формулирана от автора дефиниция на "цялостната личност" (Selbst), функционираща в предишните издания като понятието "Аз" (Ich). Понятието ... |
|
|
Изданието бележи началото на последователен цялостен превод на български език на "Нравствени съчинения". Започва се със "Забележителни дела и думи", защото самият Плутарх ги e създал като съществено допълнение към "Успоредни животописи". Авторът е работил със съзнанието, че словата на изтъкнатите личности са събрани "като примери и зародиши на животоописанията им". Тъй като дават възможност да се абстрахираме от намесата на съдбата, "изказванията и изявленията, които съпътстват делата, страданията и успехите, позволяват да наблюдаваме ясно духовния облик на всеки". Така, ... |
|
|
Редки са книгите като "Пепеляната вечеря", които лекуват заблужденията на разума и недъзите на времето, разклащайки дръзко всяка сигурност и знание, за дадат възможност да се мисли другояче. Джордано Бруно разказва случилото се на една твърде необичайна вечеря, съчетавайки изкусно фарса и аргумента, науката и гротеската, за да разгърне с хумор и дълбочина идеята за безкрайността на Вселената и да представи живо и завладяващо голямата тема на своя живот: промяната на образа на света като път към преобразуването на самия човек. С тази своя най-прочута творба италианският философ, многостранен учен, удивителен ... |
|
|
Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
|
|
"Виж едни хора в подземно пещерно живелище с дълъг изход, стигащ до светлината; там те живеят от деца с оковани крайници и вратове, така че са постоянно на едно място, гледат само пред себе си и не могат поради оковата да си извъртат главите. Зад тях гори огън, който осветява над тях и по-надалеч, а между огъня и прикованите върви нататък път, покрай който, виж, че е вдигната стеничка - каквато се поставя пред хората за фокусниците като преграда, та да си показват върху нея фокусите. - Виждам - рече той. - Виж и това, че покрай тази стеничка други хора разнасят съдове и най-различни неща, подаващи се над стеничката, ... |
|
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
|
Второ издание. ... Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен Аз? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, ... |
