Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
Добре дошли в зората на новите мрачни векове! Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност. Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане ... |
|
Енциклопедия Лечебни растения предлага систематизирана научно-популярна информация за растения, разпространени в българската флора и използвани в народната медицина от векове, както и за чуждестранни видове - общо над 270. Описани са лечебни растения, подходящи за употреба в домашни условия. Те са с добра поносимост, могат да се използват за по-продължителен период от време и намират приложение за профилактика и лечение на редица заболявания. В първата част на енциклопедията са разгледани най-важните биологичноактивни вещества в лечебните растения, на които се дължи специфичното им действие, както и морфологията на ... |
|
Който иска да види, да опознае, някого не спира поглед върху гърба му, върху крака му или дори върху ръката му, колкото и характерни да са те за човека. И то не защото са облечени. Едно смътно чувство на симпатия привлича очите към това, което им е родно - очите, а те греят на лицето. И затова иска ли човек да опознае някого, да го запомни - взира се в лицето му. Защото то наистина е образ на човека. Всеки се вглежда в лицата на хората не само да ги запомни, за да отличава един човек от други, но и да ги опознае - вложеното у всекиго физиогономично чувство му подсказва, че външният образ на човек е израз и на душата му. ... |