Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
Как глобалният елит крои своите планове? Има ли конкретен проект за бъдещето, който се налага чрез различни наднационални структури? Дали правителствата не са просто марионетки, изпълняващи чужди планове, стратегии, доктрини? Пандемията от Ковид-19 стартира радикални промени, които очертават контурите на следващия глобален ред. Капитализъм от нов порядък, система за глобален контрол на населението, глобално затопляне, безконтактна икономика и извънредна епидемиологична обстановка, която легитимира отнемането на редица свободи. Държавната власт постепенно преминава в ръцете на недържавни субекти. Не е далеч моментът, ... |
|
Това е първата Енциклопедия, събрала на едно място българските светци, имените дни и народен календар с празниците, които ни събират със семейството и приятелите. Уникалният пътеводител в духовния свят на българина съдържа житията и заслугите на 50 признати от българската църква светии. През вековете канонизираните българи са 104. Сред тях има дванайсет патриарси и епископи, като преп. Йоаким Търновски, преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий, патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български, трима войни, ... |
|
Настоящата книга, написана на достъпен език, разкрива увлекателно историята и културата на Древен Рим и би била интересна за всички любознателни читатели, запалени по антична история. Професор, доктор на историческите науки Димитър Петров Попов (1950 - 2015), през целия си творчески път е преподавател по стара история в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите изследвания се отнасят до античната история и култура и преди всичко към разкриването на културните взаимодействия на траките със средиземноморския свят и във взаимното влияние на различните религии. ... |