Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му Мравки и богове е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. Естетическото при този автор е функция на етичното, романтичната ... |
|
|
Три възхитителни едноактни пиеси с действие в Ню Йорк - сблъсък на характери, какъвто само Уди Алън може да си представи. Първите театрални текстове на Уди Алън от години насам. "Ривърсайд Драйв", "Олд Сейбрук" и "Сентръл Парк Уест" са три смешни, проникновени и необикновено леки за четене пиеси на тема изневяра. Героите - типични нюйоркчани - в началото изглеждат напълно невинни, но винаги се случва (или се разкрива) нещо неочаквано, за радост на читателя (но не и на всички герои). Тези пиеси, пожънали успех на нюйоркска сцена, са вдъхновени от нестихващия интерес на Уди Алън към хората, ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "The rich collection of almost one hundred portraits - weighty but serene, ambiguous but lucid, playful but sober is the most recent addition to a diverse documentary oeuvre that has taken Salari around the world several times, from Afghanistan to Mexico to the discreet networks of his fellow Iranian-Canadians. Both technically and artistically accomplished, as well as socially and psychologically astute, this series is finally being exhibited on the turf of its heroic and mysterious subjects." Thomas Waugh, PhD Professor, Film Studies and Interdisciplinary ... |
|
|
Пиеса. ... "Алкатраз е хубаво име. Представям си някога да замина за там, за някакъв остров с толкова звучно име. Исла де Алкатраз. Островът на пеликаните. Това би ми харесали. Там ще мога да видя пеликаните. Ятата птици. Чувам шума им. Представям си как седя на някоя близка скала и ги наблюдавам. Как ятата се вдигат във въздуха. Как пеликаните прелитат над главата ми. Как пеликаните отлитат. Аз оставам да седя. Докато повече не мога да ги видя. Докато последният пеликан изчезне на хоризонта, оставам да седя. Просто оставам само да седя." Из "Островът на пеликаните" Осемнайсетгодишният мексиканец Каве ... |
|
|
Пет пиеси. ... "Кармен: Аз познавам мъжете, Сабине. Началото с един мъж е винаги чудесно. В стомаха ти пърхат пеперуди и тъй нататък. Носят букети, канят те на вечеря и те оправят всеки ден по три пъти. Но това продължава точно две години. След това всичко започва да пропада. Оставят си мръсното бельо, мият си зъбите само сутрин и по време на секс мислят за съседката. Повярвай ми, Сабине, аз нямам нищо против мъжете. Но техният гаранционен срок е две години. Също като при спагетите и зеленчуците в консерва." Из "Bella Donna" Авторката на готварски книги Кармен обича хубавата храна, студеното шампанско ... |
|
|
"Пещерата" - това е кухнята в приземието на благороднически дом, където социалното разслоение е категорично и безусловно. Горните етажи - на господарите, и долният - на прислугата, са два различни свята. Но понякога се случва страстите да пробият границата... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия представяни по всички световни сцени. "Пещерата" е не само вълнуваща творба, но и драматургичен експеримент - едно от действащите лица е "авторът", който пред публиката изпробва различни варианти за развоя на пиесата. ... |
|
|
"Пътят на човека... Независимо откъде минава и колко спирки има, краят му е там, където свършват всички земни пътища. В съвременния свят на сътресения и промени ние имаме своите различни (не от камък и метал) доказателства за това кои сме, откъде сме тръгнали, през какво сме минали и докъде сме стигнали - фотографиите. Но фотографията е способна на нещо повече от това да покаже нечия лична история - тя може да разкаже историята на човека въобще. Преди почти шестдесет години Едуард Стайкън прави първия и най-мащабен досега опит да докаже това, организирайки изложбата Човешкото семейство в Музея за модерно изкуство в ... |
|
|
"Николай Хайтов пръв в българската драматургия, ясно и вълнуващо изрази тревогата си от откъсването на човека от неговата кърмилница - природата. Той я показа не само като естествената среда за труда и радостите от труда за човека, но и като мерило за неговата нравственост. Това беше нов и ясен глас, който предупреждаваше, че трудът не може да бъде плодоносен, ако не е творчески, ако не носи радостно опиянение, ако не изразява свободната воля на човека. И това прозвуча в рязък контраст с бездушното бюрократство, с чиновничеството, със статистиката, която придобива по-голямо значение от живия човек." Севелина ... |
|
|
"Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967 - 1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: "Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси?". Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един "по-млад" театър с по доверчиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа. Реших, че трябва да напиша една театрална ... |
|
|
Само десетилетие след появата си на европейската художествена сцена сецесионът прониква и в България. Проф. Валентин Ангелов разкрива духа, веруюто и естетиката на този стил. Българският художник, свидетел на невероятния сецесионен бум в Централна Европа, е запленен и впечатлен от рафинираните му форми, доведени до най-чист естетизъм, от тяхната елегантност, артистичност и грациозност. Изданието предоставя богата информация за сецесиона в България (не само като фактология, но и като философия), като органична част от интензивния художествен живот у нас през първите десетилетия на 20 -ти век. Прави преоценка на ... |
|
|
Всички чатят, висят постоянно във Фейсбук, но дали това не става в един момент прекалено? Една луда комедия за израждането в дигиталните времена на един досега досадно нормален еснафски живот. Това се случва с Едуард. Той вече не може да каже едно нормално изречение, речта му е слязла до най-ниското равнище на чата. Той поканва онлайн един езотерик и една леко облечена млада жена за забава. Жена му Ангелика търси лекарска помощ, но заболяването на Едуард е в напреднал стадий. А отгоре на всичко 667 приятели на Едуард от Фейсбук чукат на вратата, поканени на парти... Издателство "Black Flamingo" предлага на ... |
|
|
Изданието съдържа две от произведенията на Бернар-Мари Колтес - "Нощта преди горите" и "В самотата на памуковите полета". ... "Нощта преди горите" на Бернар-Мари Колтес не може да се нарече монодрама, така както изобщо текстовете за сцена на Колтес е трудно да се нарекат пиеси. Те са напрегнато драматично говорене, в което езикът напряга собствените си възможности за изказ, за да "произведе" чувствени тела, които се движат в пространството - пространството на самотата като дом за екзистенциалната крехкост на субекта. "Нощта" представлява дълга фраза, накъсвана от вика & ... |
