"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
Утро Дъждовни ветрове от север веят и плъзва по дърветата слана. Разплакани прозорците люлеят в стъклата си студената луна. Броя беззвучно облаците тъмни, измислям им различни имена и взирам се във склоновете стръмни на въздуха - висок като стена. Защо нощта започна да открадва от светлия ми млад и хубав ден? Защо луната, тежка като брадва, се мъчи да отчупи нещо в мен? Но утрото отново се прокрадва във нощната мътилка с бавен ход, то идва, идва, за да ме зарадва със светлото на своя къс живот! Петя Дубарова Комплектът съдържа: Том 1 - Поезия Том 2 - Проза Том 1 - Поезия е 224 страници и съдържа ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
Богомилите и последния кръстоносен поход. 1393 г. Търновград. Баязид Светкавицата е повел войските си към последната крепост на Второто българско царство. А цар Иван Шишман бяга, оставяйки защитата на града в ръцете на обичан от народа духовник. 1443 г. Южна Франция. Група верни последователи на богомилското учение рискуват живота си, за да спасят от папските рицари безценни реликви, съхранявани с години в легендарната крепост Монсегюр, и да ги върнат в земите, на които принадлежат. Есента на 1443 г. Град Буда. Осемнадесетгодишният крал Владислав Ягело III повежда десетки хиляди рицари към скованите от люта зима ... |
|
|
Двуезични издания на български и руски език. Комплектът включва и трите книги от поредицата "Руските бардове на XX век". ... "Пред вас е една неочаквана за нашето "разглобено" време книга. Тя съзижда, подрежда, очертава пред българския читател разнолика карта на феномена "руска бардовска песен", разширявайки представата за този феномен отвъд емблематичните присъствия и познати текстове. Но тази книга е неочаквана и с разказаната, буквално и имплицитно, лична история за срещите на преводача и изследователя с текстовете на Окуджава, Галич, Висоцки, Алешковски, Анчаров... Това е история за ... |
|
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
|
Съсипаха я тая държава! България в наши дни. След провала на всички марионетни партии, създадени от невидимите политически инженери, се е стигнало до тежка безизходица. Време е да бъде изваден последният коз. С помощта на модерните технологии един олигарх възкресява образа на Бай Тошо и го поставя начело на държавата. За да оправи всичко... Романът Бай Тошо е безмилостна сатира на абсурдните времена, в които живеем. Иво Сиромахов е български писател, сценарист, драматург и актьор. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, дипломира се в НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. Работи като режисьор в ... |
|
|
Самурай! описва въздушната война от съвсем нова гледна точка - тази на японски летец. Сабуро Сакаи е един от най-великите асове в историята на военната авиация. Неговата историята ни разкрива за първи път Тихоокеанската война така, както я е преживял един потомък на самурай, професионален воин, посветил живота си в служба на родината. Репутацията на Сабуро Сакаи сред бойните пилоти е изключително добра. От всички японски асове, той е единственият, който никога не губи от подчинените си пилоти по време на въздушен бой. Това е невероятно постижение за човек, който е участвал в повече от двеста такива боеве. След тях Сакаи ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
