"Уважаеми читателю, Антон Тодоров Страшимиров е един от будните български интелектуалци от първата половина на XX век, които живеят и страдат с изпитанията и борбите на нашия народ за освобождение и обединение. Той се нарежда сред най-добрите познавачи на българската душа, като умело я описва в своето литературно творчество, за да завещае съкровените ѝ надежди на следващите поколения. Книгата, която държиш в ръцете си, е отпечатана за пръв път в София преди точно 100 години. Тя представлява близка среща с писателя в момент, в който смисълът на неговото съществуване е поставен под въпрос - месец октомври 1912 г. Тогава шопите от Желязната софийска дивизия предприемат своя тържествен марш към Цариград...
Но кой всъщност е Антон Страшимиров? Роден е през 1872 г. във Варна в семейството на занаятчията Тодор Страшимиров, бежанец от македонското село Баня. Баща му предприема трудния път до морския град поради заплахата да бъде потурчен от мюсюлманските първенци в Разложко. Братя на писателя са известният политик Тодор Страшимиров и летописецът на Априлското въстание Димитър Страшимиров. Тримата израстват със спомена за родния край - Македония, и с мечтата някой ден да се завърнат в бащиното си огнище. На крехка възраст Антон Страшимиров става свидетел и на трагичното преселение на българите от Одринска Тракия след Берлинския договор, които намират подслон и закрила в Бургаско и Варненско. Заедно с най-ценните си вещи, те носят със себе си своите характерни говор, нрав и традиции, които правят голямо впечатление на младите македонци със своите различия и многообразие.
Трудните първи години след създаването на Княжество България принуждават Антон Страшимиров, едва 13-годишен, да напусне Варна и да започне да се скита из Добруджа, за да осигури своето препитание. Дълго време той слугува в различни кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и в печатници, за известно време дори е бояджия. Но това не спира порива му към знание, напротив - през цялото време младежът наблюдава бита и душевността на добруджанските българи и се подготвя да продължи своето обучение. За кратко учи в Разград и в пловдивското село Садово, след което на свой ред учителства в Бургаско и Варненско. Първото голямо събитие в зрелия живот на Антон Страшимиров е женитбата му със Стефка Симова през 1895 г. Двамата предприемат сватбено пътешествие в Швейцария, по време на което Антон решава да остане да следва в Бернския университет. Освен че слуша лекции по психология и литература, там той се запознава отблизо със съвременните политически идеи и се увлича по социализма. Най-вероятно именно тук осъществява първите си контакти с бъдещите лидери на македонското движение - Михаил Герджиков,
Симеон Радев, Слави Мерджанов, Петър Манджуков. Но труден е животът на бедните български студенти в Европа и както много свои колеги, Антон Страшимиров е принуден да се завърне в отечеството си преди да завърши обучението си."
Из книгата
