На безлюден остров край бреговете на Ирландия прииждат гости, за да отбележат брачния съюз на двама души. Младоженецът е изгряваща телевизионна звезда с неустоим чар, а булката - умна и амбициозна собственичка на списание. Сватбата е бляскава и изпипана до последния детайл. И все пак не всичко върви по план. Сестрата на булката се държи необяснимо, а приятелите на младоженеца, завладени от спомени за някогашното си училище, започват да играят на странните игри от детството си. Колко ли време ще мине, преди съвършената фасада лека-полека да се пропука? Също като труднодостъпния остров със зловеща история част от гостите ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
Съставител: Любка Славова. ... След успешното издаване на сборника Испански разкази за Бъдни вечер, Коледа и Нова година този път екипът събра кураж да се заеме с още по-амбициозен проект - Испански разкази за морето. Включените автори са класици на испанската литература от края на XIX и първата половина на XX век. Сборникът се опитва да представи морето в неговата многоликост и всеобхватност и да отговори на въпроса какво всъщност е то. Различава ли се от морето, което познаваме от други писатели като Херман Мелвил, Джек Лондон или Ърнест Хемингуей? И да, и не. Защото морето никога не е еднакво. То зависи от очите, ... |
|
|
Съставител: Иван Атанасов. ... Терминът "окултизъм" (от лат. occultus - "скрит, таен") става известен в средата на XIX век, когато френският маг Елифас Леви го използва в книгите си като синоним на "скрито знание", а след това е популяризиран от теософката Елена Блаватска. Днес този термин често замества думата "езотеризъм" и се свързва с различни мистични течения, учения и науки, в които паранормалното играе съществена роля. Настоящата антология включва избрани разкази на 10 прочути писатели окултисти - Елена Блаватска, Франц Хартман, Чарлс Ледбитър, Фиона Маклауд, Алистър ... |
|
|
Има една книга, която винаги ще намери място в българския дом. На вашето внимание представяме луксозно фототипно издание на една от най-ценните родни творби - История славянобългарска от Паисий Хилендарски. Достойнството на това издание е преводът на новобългарски. Той следва ред по ред Котленския препис на Софроний Врачански, представен чрез факсимилета на всяка страница. По този начин читателят може да вникне пълноценно в историческото повествование, четейки и сравнявайки написаното от хилендарския монах. Нещо повече - използван е официално одобреният превод от Зографската света обител, дело на изтъкнатия ... |
|
|
Романът на изключителния руски писател Андрей Платонов (1899 - 1951) "Чевенгур" (1926 - 1929) е творба с грандиозен вътрешен мащаб, отразяваща не само съвремието на автора, но и цяла една епоха. Писателят по свой начин продължава идеята на Гогол, който в "Мъртви души" възнамерява да покаже руския живот през призмата на "Божествена комедия" на Данте. Ад е болезненото безвремие от дореволюционните десетилетия; чистилище - периодът на братоубийствени експерименти; и неудобен рай - град Чевенгур. Събитията в романа са едновременно страшни и нелепи, ситуациите - правдоподобни до абсурд, а ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
В своята "История на английската литература" проф. Марко Минков пише, че с публикуването на "Манфред" Байрон става говорител на епохата си и си осигурява трайно място в европейската литература. С изобразеното в поемата титанично отчаяние и с вулканичните страсти на своя герой, но най-вече с несъкрушимостта му, той покорява въображението на едно разочаровано от неуспеха на Френската революция и уморено от Наполеоновите войни поколение. Според други критици именно той е личността, която най-ярко изразява присъщото на романтизма богоборчество. Като почти всички безсмъртни творби на поезията, а и на ... |
|
|
Красиво издание на най-вълнуващата любовна история в световната класика. Ана Каренина, изглежда, има всичко: красива е, богата, омъжена е за влиятелен политик и обожава сина си. Но тя усеща, че животът ѝ е пуст - до момента, в който среща елегантния офицер граф Вронски. В отчаян опит да открие смисъла в живота си, тя се противопоставя на традициите на обществото. И напуска съпруга и сина си, за да живее със своя любим. Заклеймена и изолирана, Ана все по-често се поддава на пристъпите си на ревност към Вронски. А това го отчуждава. Скоро младата жена се оказва неспособна да избяга от все по-безнадеждната ситуация. ... |
|
|
"Парижката Света Богородица" е най-известното произведение на Виктор Юго, една от най-четените книги във Франция, преведена на десетки езици. Този изключителен исторически роман, чието действие се развива през 1482 година в Париж, под двете кули на великата катедрала, е роман за любовта, съдбата, архитектурата и политиката и убедително пресъздава средновековния свят в зората на модерната епоха. Виктор Юго изгражда незабравими персонажи - сред тях са гърбушкото Квазимодо, безнадеждно влюбен в циганката Есмералда, Клод Фроло, свещеникът, измъчван от призрака на собствената си обреченост, Клопен Труйлфу, кралят ... |
|
|
От 1989 -та до наши дни се случи какво ли не; светът и страната се промениха. Неимоверно много. През това време българската литература продължи да съществува и да си върши работата: ето ги новите писателски имена, ето ги текстовете, които винаги оттук насетне ще са важни. Ето ги елитарното и популярното с поредните им лица; ето ги впечатляващите изображения на миналото и на днешното... Какво и как разказват в тези години авторите сънародници, доколко (и колко истинно) историите им помнят далечното и близкото преди, защо забравят точно това, което забравят? Що за симптом насред актуалната културна ситуация е " ... |
|
|
"Портрет на художника като млад" е отхвърлян за публикуване "само" 20 пъти - за сравнение "Дъблинчани" е отхвърлен от 40 издателства. Причините са ясни, критикът Едуард Гарет казва, че книгата е "твърде неконвенционална за нашата британска публика... реалистична, непредразполагаща, непривлекателна". Днес романът е сред световните класики, определян от Карл Уве Кнаусгор като "жизненоважен, за разлика от почти всички други романи, публикувани през 1916 г.". Създаден е като есеистичен ескиз с името "Портрет на художника" през 1904 г. Джойс го предлага на списание & ... |
