Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, ... |
|
|
"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски, излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
|
Изданието включва Утопия от Томас Мор и Градът на слънцето от Томазо Кампанела. ... Срещнете се със създателите на утопията. В своята Утопия (1516 г.) Томас Мор описва въображаем остров, мистификация на Великобритания, където царят социална, правна и политическа система. Близо век по-късно се появява и Градът на Слънцето - утопично произведение, написано от италианския философ от Калабрия Томазо Кампанела през 1602 г. Двете произведения се нареждат по значимост до Държавата на Платон и представят идеите на великите умове на Европа от XVI - XVII в. Книгата е част от поредицата луксозни издания Божествен дух на ... |
|
|
Историите на Бимбалов са като да отвориш отдавна залостен прозорец след дълга зима - хем изненадващо свежи, хем сякаш ги помниш отнякъде. Не всички истории са разказани още. Разказите на Радослав Бимбалов го доказват. В свят на парадокси, сърдечност и страх, в абсурдната и изненадваща вселена на тези неочаквани истории може да ти се случи всичко - да видиш розово фламинго в автобуса, да обърнеш времето, да яхнеш Вятър или да ловиш мъмреци, да ти свършат думите. И всичко това ще е напълно нормално, защото си човек. Именно поизгубената, позабравена човещина е главната тема на Млък. Онова разнолико, противоречиво, но ... |
|
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |
|
|
"Защо по нощница се пише най-добре? Какви са причините един мъж да не звъни на жената, която му е хвърлила око? (1. Умрял е и 2. Не иска) Как да се отървем от вътрешната си тревожност и да заприпкаме игриво по улицата, дарявайки околните със слънчева усмивка, без да опустошим хладилника преди това? Кое е по-добре за психиката - чаша вино или споделяне в приятелски кръг? А може би и двете едновременно? Всичко това в история, разказана със смях, сълзи, сополи и романтика, подправена със здравословен цинизъм. Живейте го този живот, защото е дълъг колкото два маха от крила на пеперуда, дъх на колибри и прозявка на котка. ... |
|
|
Публикувана за първи път през 1913 година, книгата на Джек Лондон Цар Алкохол е първото по рода си произведение в американската литература, което подхожда дидактически към темата за алкохола. Авторът на Белият зъб и Дивото зове прави дисекция на зависимостта от алкохол заедно с един личен разказ за собственото си преживяване с алкохолизма - нещо, което ще го съпътства цял живот. Цар Алкохол е и най-близкият текст до автобиография, който Джек Лондон оставя след себе си. Авторът разказва за тежкия си живот като юноша, преживяванията си като пират, дълбоководен ловец на тюлени, скитник, побойник, златотърсач от Юкон, ... |
|
|
Изданието включва първите две творби от четирилогията Гробището на забравените книги на Карлос Руис Сафон - Сянката на вятъра и Играта на ангела. ... Първата книга, Сянката на вятъра излиза през 2001 г. в Барселона и за съвсем кратко време става най-успешната книга, публикувана в Испания от времето на Дон Кихот на Сервантес. Вече над двадесет години, книгата достига до читатели от над 40 държави. Преведена е на повече от 30 езика, в тираж от над 10 милиона копия. Играта на ангела е втората книга и е най-продаваната за цялата история на книгоиздаването в Испания. Още през първата седмица след издаването ѝ ... |
|
|
Изданието включва трета и четвърта книга от четирилогията Гробището на забравените книги на Карлос Руис Сафон - Затворникът на Рая и Лабиринтът на духовете. ... Третата книга, Затворникът на Рая ни повежда назад във времена и събития, които постепенно ще споят повествованието от Сянката на вятъра и Играта на ангела. Оттук започва и пътят към миналото, към Фермин Ромеро де Торес и писателят Давид Мартин - без които Гробището на забравените книги няма да е същото. Лабиринтът на духовете е епически завършек на изумителния цикъл романи. Тук се срещаме с прокълнатия писател Виктор Матаиш, със спиращата дъха Алисия, ... |
|
|
Певците пеят песни за подвизите на царете, но умело забравят престъпленията им. Касапницата на войните се превръща във величав разказ за доблест и героизъм, а дворцовите интриги остават в сянката на славата. За цариците не пее никой. Тяхната роля остава в сянка, а делата им биват забравени. Освен когато царицата е толкова велика или извърши нещо така ужасно, че да заслужи безсмъртие в песен. Клитемнестра е такава. А това е нейната история. Родена като принцеса на Спарта и сестра на Елена, тя расте волна и независима. През двореца на баща ѝ минават множество прочути герои, но и някои чудовища. Като Агамемнон, когото ... |
|
|
Първите седем изживях в Смолян. Следващите десет - в Дупница. После три-четири в Журналистическия факултет в София, за да "уседна" стабилно в телевизията, където живея и работя от 14 години насам. И така, ухажвайки ежедневно думите, стигнах Христова възраст. В една октомврийска вечер, докато седях пред компютъра, тази книга избра да излезе изпод пръстите ми. Какво по-голямо доказателство за това, че думите все пак са решили да ми отвърнат с взаимност? "Четенето на "Отлъчване" е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, ... |
