"Знаете името ми, но не ме познавате."Една от най-прочутите жени в историята разказва своята история със собствения си глас! Клеопатра оживява на страниците на книга, различна от всичко, което сте чели - завладяваща, дълбока, неподправено смела! "Този роман не е исторически, той е спомен" - пише авторката Саара Ел Арифи. Изживейте го! Клеопатра разказва собствената си история в изумителния исторически епос от многократно награждаваната бестселър авторка Саара Ел-Арифи."Завладяващ, интелигентен и разрушителен - това е шедьовърът на Ел-Арифи." Р. Ф. Куанг, автор на Вавилон и Катабазис ... |
|
Хуан Согьон, най-представителният съвременен корейски писател, завършва "Mater 2-10" на осемдесетгодишна възраст. Зад гърба си авторът вече има турбулентната история на Корейския полуостров, в която е бил пряк участник. Обръщайки се назад, от почти автобиографичен поглед той разказва за японската колониална власт, американския военен режим, разделението на полуострова, Корейската война и последвалата кървава борба за демокрация на Юг. Надеждата за независимост и свобода води героите напред по трънлив и напоен с кръв път, а на края на всеки един исторически период те разбират, че досегашният хомот просто се сменя ... |
|
"Баща ми беше градинар. Сега е градина."Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ... |
|
Серия Детско-юношеска класика "Златно перо" ... В сборника са включени едни от най-популярните и родолюбиви стихове на класика на българската литература Иван Вазов. ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
В трънското село Вракола се случват необикновени неща - няколко човека са убити по невиждан начин, други се събуждат с особени белези по тялото. Сякаш над селото е надвиснало нечовешко зло. Настаненият в старчески дом Емил, заедно с граничния полицай Божана Горнева, започва да разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище. В битката със злото ще им помага и един възкръснал мъртвец, който има несвършена работа на този свят... Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
Една мрачна любовна легенда се превръща в действителност в продължението на Мамник и Лехуса. Пет години след последната ѝ среща с митично създание от българския фолклор Божана води привидно нормален живот. Но няма нищо нормално в кълбовидните мълнии, които синът ѝ предизвиква, когато е ядосан. Нито пък в опустошителните пожари, които заплашват странджанското село Усое, където въпреки водната криза продължават да растат случаите на открити удавени жени. Какво се крие в тайнствените води на язовир Караеврен? Какво свързва всички удавени жени, открити в близост до потопеното село и останалия на дъното ... |
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |