Цялата философия на Лев Шестов - от първата му статия до последната му книга - е зов и стремеж, усилие и копнеж за свобода. Свобода е заглавието на една глава от Киркегор и екзистенциалната философия, но всъщност свободата е основна и господстваща тема в цялото философско творчество на Лев Шестов. Наистина не е възможно обяснението на дадена философия само с личното битие на философа - такова обяснение винаги ще съдържа огромен риск. Но ако не само личната биография на Шестов, принуден да изпитва всевъзможни насилия, но и колективната биография на руската философия в продължение на десетилетия и векове също се е създавала ... |
|
|
"Архетиповите мотиви във вълшебните приказки" съдържа част известните лекции на д-р Мари-Луиз фон Франц в Цюрих, които се публикуват за първи път през 1980 г. Това е задълбочено изследване на шест вълшебни приказки - от Дания, Испания, Китай, Франция и Африка, и една от сборника на Братя Грим - с препратки и паралели в много други. Чрез използването на символистичния, нелинеарен подход, с който авторката е известна, това изследване е уникално проникване в общите мотиви в различни култури, както и безценен източник за тълкуването на сънищните образи. ... |
|
|
Човекът и неговите символи дължи съществуването си на един от собствените сънища на Юнг. Великият психолог сънува, че неговият труд се разбира от широката публика, а не само от психиатрите и затова се съгласява да напише и редактира тази забележителна книга... Тук Юнг разглежда богатия свят на несъзнаваното, чийто език според него са символите, постоянно разкриващи се в сънищата. Убеден, че сънищата предлагат практически съвет, изпратен от несъзнаваното до съзнавания Аз, Юнг прозира че себеразбирането води до един пълноценен и продуктивен живот. Така читателят ще получи нови откровения за себе си от тази проникновена ... |
|
|
Монографията е посветена на онтологико-гносеологическите самобитни специфики на българската философска история, която, "центрирана" чрез идеите на Димитър Михалчев, е същностно свързана със западноевропейската и руската философия и по този начин е органична част от европейската традиция. Основен концептуален замисъл е осъществяване на прехода от изучаването на формирането на българските философски традиции към тяхното възпроизвеждане като актуален вариант, в който се пресичат универсалното и националното, глобалното и регионалното. Димитър Цацов, ст.н.с., д.ф.н. в Института за философски изследвания при БАН, ... |
|
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |
|
|
Изследването върху социално-религиозните утопии в епохата на руския духовен ренесанс търси обяснението на наличните разновидности на утопизма в спецификата на синтетичните по характера си философски конструкции, далеч от академичния тип философски системи. "Органичната" форма на философстване, разбирана не толкова като рефлексия, а главно като дело с практическа насоченост, представя възможност за изява на дълбинните характеристики на националния характер, на копнежа по идеала. Представата за осъществимостта на идеала, на абсолютното в сферата на наличната историческа тъкан е характерна част от изследваните ... |
|
|
Връзки между поколенията, родови тайни, синдром на годишнината... Как да си изградим геносоциограма? ... Ние всички сме брънка от веригата на поколенията и понякога ни се налага "да погасяваме задълженията" на нашите предци. Тази "невидима лоялност" ни подтиква да възпроизвеждаме - искаме или не, съзнателно или не - приятни или болезнени изживявания от миналото. Истината е, че сме по-малко свободни, отколкото си мислим, но можем да отвоюваме свободата си, след като разберем сложните взаимоотношения, изтъкани в нашия род."Синдромът на предците" е една крайно увлекателна и изпълнена с примери ... |
|
|
|
Пир
Платон
Изток - Запад
|
| Цена: 5.11 € / 9.99 лв. |
|
 |
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
|
Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
|
|
Генезисът на новоевропейския историзъм. ... Механика срещу символика тълкува от философска перспектива промените в историческото мислене на западноевропейската култура в периода XII - XIII в. Тъкмо тогава, под натиска на мощните ментални и социални преврати, протича процесът на раздалечаване между историчното и метафизичното: разлъчването между историята и философията на историята. Натурализирането на историята и поради това неизбежното фаворизирането на методологиите, характерно за модернизма, намират израз в позитивно-механистичния подход към "историческото". Анализът проследява трансформацията на " ... |
|
|
Второ издание. ... "Психопатология и култура са сходни по това, че и двете са надбиологични интерпретативни системи, а не онтологични реалности. Клиничните и антропологичните нюанси на преплитането им помагат за по-дълбоко вникване във всяка поотделно: разбирането на една от системите се улеснява от отражението ѝ в другата и от начините на взаимодействие с нея. Амбицията за подобно разбиране не може да разчита на шаблонно академично упражнение, а на свободно креативно пътешествие, прекосяващо граници на дисциплини, жанрове, догми и изказ. Моят поглед към темата идва от едно дълго и незавършило пътуване." ... |
|
|
Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски". ... |
