Библиотекарката Валентина неочаквано наследява от майка си Елоиз книжарница в един от най-живописните лондонски квартали. Когато пристига в английската столица, младата жена се изправя пред най-голямото предизвикателство в своя живот: да разбере коя в действителност е била майка ѝ, която я е изоставила като дете. Приживе Елоиз е съставила игра с откриване на бележки, чрез която дъщеря ѝ да опознае и обикне града. Валентина се впуска в приключението и макар да няма намерение да се установява в Лондон, скоро очарованието на квартала я завладява. Тя случайно се натъква на екземпляр от любимата си книга, изпълнен ... |
|
|
Луничави разкази съдържа двадесет истории, писани през последните три години. Едни от тях ще ви разсмеят, други ще ви натъжат, доколкото смехът и тъгата са главни ингредиенти на този сборник, а защо ли не и на живота ни извън книгата. Здравка Евтимова (р. 1959, Перник) е носителка на редица литературни награди, сред които Златен ланец, Чудомир, Блага Димитрова, Балканика, Роман на годината 2015 на Националния дарителски фонд 13 века България (за Една и съща река ). През 2019 г. на Здравка Евтимова е присъдена Националната литературна награда Христо Г. Данов - за цялостен принос към българската духовност, а през ... |
|
|
През въртопа от страхове и слухове, догадки, теории, интриги и протести животът си пробива път, както глухарчето напролет избуява на изпотъпкана земя. Тази книга е за оцеляването. Любов Кронева е родена в Бургас. Завършва журналистика в Москва, но като журналист работи малко време и се отдава на голямата си любов - превода. Междувременно започва да пише и проза. Издала е романите Черни лалета за Кант , Къщата с ангелите , Кирка и сънищата. Последните ѝ две книги - Банално и Вълча Богородица - са сборници с разкази. "Щеше ми се да видя ще се вместя ли в скоростната писта на разказа, без да изхвърча от ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски , Майлс Дейвис, Толстой , Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
"В митологията титаните са жертви, те биват низвергнати от по-хитрите и прагматични олимпийски богове, начело със Зевс. Йордан Ефтимов е последният титан, борещ се срещу вкарването на поезията в безопасната ниша на забавлението и свободното време." Бойко Пенчев "Каква война ни показва Йордан Ефтимов? Уж някаква чужда, далечна война, прецедена през серийни медийни образи, отгледани в мониторите на пропагандата, уж някаква метавойна, война от дистанция. Но именно в тази дистанция от хиляди километри поетът успява почти невъзможното - да назове болката чрез иронията, да разграничи човека от чудовището, да ... |
|
|
В романа Хаосът в играта на джаги Палми Ранчев експериментира с шизофренните абсурди и екзистенциалните преображения на героите си, чрез които обяснява причините, довели до усещането на българина за продължаваща лъжа и вечна несправедливост."Палми Ранчев е направил най-важното за литературното присъствие на един автор - станал е автентичен, единствен и суверен в една част от съвременната българска литература. Литературата на истината. Никой не пише за света по този начин. Той не пише за аутсайдерите на живота, а за аутсайдера у всеки от нас." Недялко Славов "Палми Ранчев е от авторите, които не ... |
|
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
|
Писателят Георги Марков (1929 - 1978) избира свободата на Запад, за да изрече свободно онова, което има да каже за несвободна България. На него дължим Задочните репортажи за България - том 1 и Задочните репортажи за България - том 2 , великолепните есета - До моя съвременник , Ненаписаната българска харта и Ходенето на българина по мъките , без които е невъзможно да си представим днес България под комунизма. И до днес творчеството му продължава да възторгва едни и да ядосва други, а за личността и съдбата на Георги Марков продължава да се спори Разгорещено. Богатият архив, събран в това издание, ще ни помогне ... |
|
|
Написана просто, но въздействащо, това е притча за съвремието. В подножието на Френските Алпи разказвачът среща овчар, който тихо се е заел със задачата да засажда по сто жълъда на ден, в опит да залеси своя пуст район. Дори двете световни войни не могат да попречат на самотния му труд. Постепенно упоритата дългогодишна работа дава плодове: ландшафтът се променя, а животът и надеждата се завръщат по тези места. Жан Жионо 1895 - 1970 е френски пацифист, поет и писател. Част от историите му показват селския бит в областта Прованс. ... |
|
|
От извисяващата се Вавилонска кула, която свързва Земята с божествените висини, до свят, в който посещенията на ангелите са колкото бленувано, толкова и ужасяващо всекидневие, от невронната модификация, позволяваща да се погледне отвъд красотата на човешкото лице, до извънземния език, променящ възприятието ни за времето и реалността, Тед Чанг ни приканва с невъобразима изобретателност да преосмислим нашата вселена и мястото ни в нея. Опирайки се на изключителната си ерудиция, черпейки от постиженията на математиката, физиката, езикознанието, психологията, ненапразно наричан "гений на научната фантастика", Чанг ... |
|
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
|
"Не разполагаме с нищо друго, освен с един-единствен миг, нека превърнем това мигновение във вечност, друго безсмъртие няма." Никос Казандзакис "Казандзакис пътува непрестанно, преследван от, или преследвайки живота в неговия най-важен и най-романтичен смисъл." Kirkus Review ... |
Книги
