Последната Надживях последната си любов. Можело и така: все едно че са ти извадили жлъчката - ще поболи, пък ще ти мине. Накрая остава тъничка следа. Понякога само паметта ми скроява лоши шеги: току ми пробута парченце от спомен, край на фраза, докосване като удар от ток. И всичко, така добре подредено, се сгромолясва с трясък на прах. И притичва през сивия ден - танцуващо, насмешливо, разрушително - онази последна любов. ... |
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
Първа книга от трилогията. ... Живите представители на четири поколения, сенките на предците, духовете, излезли от семейните предания - всички те обитават голямата къща, за която ни разказва най-четената днес латиноамериканска писателка Исабел Алиенде . Великолепната семейна фреска, чието действие се развива на фона на една действителност, тъй различна от европейската, е част от трилогия, включваща още романите Дъщеря на съдбата и Портрет в сепия. През 1994 г. по екраните на киносалоните, включително и у нас, излезе едноименният филм на големия режисьор Биле Аугуст с участието на Джеръми Айрънс, Мерил Стрийп, Глен ... |
|
Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, град от държавата Океания. Неговото служебно задължение е да пренаписва новини от стари вестници, за да станат в "съответствие с представяните от установената власт исторически факти, защото: "Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото!". Големият брат те наблюдава гласи надписът под безброй портрети, чрез видеоекрани всички граждани са под постоянен надзор, а Полицията на мисълта следи за всяко отклонение от официалната идеология, чиито основни постулати са: Войната е мир Свободата е робство ... |
|
Забравения шедьовър - дванайсето издание! ... Книгата Калуня-каля разказва за Априлското въстание, но през погледа на помаците. Именно различната гледна точка я прави толкова интересна и необикновена. Това дава основание на мнозина да я наричат забравения шедьовър. В центъра на романа стои Калуньо кехая. Той не разбира желанието на събратята си да се избиват един другиго, не проумява жаждата им за кръв. Това е роман за един човек, който гледал да прави добро за народа... Искал да прави добро - а все излизало зло... В опитите си да помага и прощава, Калуньо загубва хората, на които най-много държи. Разкрита е драмата на ... |
|
Второ издание. ... Двадесет и една жени разказват неразказвани никому досега истории за себе си. Всички имаме такива истории - тайни, интимни, някои болезнени и срамни. Крием ги дълбоко в себе си, защото мислим, че ни правят уязвими. Докато не почувстваме, че в тях е зародишът на нашата промяна. Тогава те се превръщат в извор на сила и обновление. Двадесет и една истории на жени, които ни карат да се замислим и докосват душата... не само женската. "Предвид на професията ми на психолог и големия ми житейски опит със сигурност бих могла да напиша и книга за мъжката душа. Още повече че аз обичам мъжете - всякак ги ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... "Тартюф" е комедия от френския драматург Жан-Батист Молиер , написана през 1664 г. Действието се развива в благородническа къща в Париж. Още след първото представяне пред кралския двор "Тартюф" придобива славата на скандална пиеса. Кралят и неговите придворни харесват комедията, но тя е забранена под натиска на кралицата-майка - Ана Австрийска и висшето духовенство. След смъртта на кралицата комедията е поставена на сцената и има голям успех. Същата година "Тартюф" е отпечатан, като скоро след това претърпява и второ издание. ... |
|
Атанас Липчев е роден през 1951 година в град Варна. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Константин Преславски". Пише и публикува свои разкази в периодичния печат през 80-те години. Тогава издава и първата си книга "Вълча любов" (1986) - сборник с разкази и новели. След това, почти 15 години, не написва нито ред. Занимава се с доста неща, включително професионален риболов, само не и с литература. През ноември 2004 г. издава втората си книга - романа "Тежки пари", а в самия край на 2005 г. романа "Тихият бял Дунав" (2005; 2007). Следват романите "Крадци" ... |
|
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното ѝ минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават. По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности. Докато трае разследването на "Милениум" и на полицията, съдбите ... |
|
"Преди няколко месеца препрочетох тази книга. Не бях я чела от първото й издание през 1936 г. Не очаквах толкова да ми хареса. Твърде много писатели заявяват, че не могат да осъществят напълно намеренията си, и че творбите им са в известна степен недовършени. Не споделям това мнение и според мен то е извинимо само за начинаещи, защото никой не се ражда с "талант", т.е. уменията трябва да се придобият. Писателите се създават, не се раждат. По-точно писателите сами се създават. За "Ние, живите", първата ми книга (и в по-малка степен за творчеството ми преди "Изворът"), смятах, че ... |
|
Какво става със задружното семейство Ейглетиер от книга първа?"Вятър на умопобъркването духа върху фамилията. Филип и Карол не са в състояние да налагат волята си в къщата" За Филип децата му "са лъвчета - сурови, коравосърдечни, жестоки, егоисти!... Те са гладни, те са жадни, бързат да живеят... Нищо друго не ги интересува!..."За сетен път Анри Троая убеждава читателите си, че пише изключително увлекателно, а героите му направо оживяват пред нас. ... |
|
"Смъртният няма възможност да бъде способен във всичко!"из Двадесет и трета песен ... |