В Прованс завинаги Питър Мейл не изневерява на стила си и с присъщото си остроумие ни поднася нова доза незабравими истории от френския Юг. Истории, които само човек, който живее там, би могъл да знае. А под перото на Мейл те са написани с безгранична топлота и привързаност към Прованс и хората му. От размисъл за вечерята на Павароти до научаване на произхода на пастата, всичко в тази книга е развеселяващо. Особено забавни са разказите за търсенето на съкровище в градината на автора, за кучето търсач на трюфели, продадено от собственика му с голяма печалба, за особняка, който иска да обучи краставите си жаби да пеят в ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
Аугсбург, 1920 година. Въпреки трудностите, с които страната все още се бори, в Тъкачната вила гледат към бъдещето с оптимизъм. Паул Мелцер отново е у дома и поема управлението на фабриката, за да се опита да възвърне предишната ѝ слава. След поредица от обрати в личен план сестра му Елизабет се завръща в семейното имение. А Мари, младата съпруга на Паул, върху чиито крехки плещи е лежала отговорността за фабриката, вилата и цялото семейство в годините на война и недоимък, най-сетне има възможност да сбъдне своята мечта - да създаде собствено модно ателие. Моделите ѝ се радват на огромен успех, но щастието ... |
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |