Фридрих Дюренмат изследва сложните и многопластови театрални пътища и дръзновения чрез подробен анализ на пиесата "Съучастникът", отпечатана в началото на този интересен сборник. "Литературата и театърът са два различни свята: освен комедиите, които написах само за театъра, "Play Strindberg" и "Портрет на една планета", които представляваха пиеси за упражнение на артистите и които написах като режисьор, в следващото по-долу аз представям - без да засягам първите си пиеси - поетичната редакция, едно обобщение на всичките версии." ... |
|
|
Книгата разкрива творческия свят на големия театрален творец. Авторката е представила както творческия път на Стоян Камбарев, така и своя дневник от непосредствената му работа върху отделни постановки. Поместени са интервюта, био-библиографска справка, богат снимков материал. ... |
|
|
В книгата се разглеждат формирането, теоретичните постулати и практическата реализация на натурализма, както и възникването и обособяването на режисурата като самостоятелна художествена институция. Натурализмът е, който обогатява театъра както със социални идеи, така и с нова структура, блестящо реализирана от Андре Антоан. В труда са представени литературната школа на натурализма и възгледите на Зола за театъра, които представляват своеобразен "манифест" на натуралистичния театър. Разгледана е драматургията на натурализма в литературен аспект, проследени са подробно тенденциите и развитието на самото ... |
|
|
Е.Е. Шмит е един от най-четените и играни френскоезични автори и драматурзи в повече от 50 страни по света. Завършва престижния Екол Норал Сюперор, където защитава докторат по философия. Шмит става известен благодарение на театъра. В негови пиеси играят актьори, като Ален Делон, Фани Ардан, Ани Дюпере и др. На български език са излезли романите "Евангелие според Пилат", "Жената с огледалото", "Одисей от Багдад", повестите "Миларепа", "Господин Ибрахим и цветята на Корана", "Оскар и розовата дама", "Синът на Ной", "Моят живот с Моцарт", ... |
|
|
Глобализиращата се индустрия на изкушенията за щастлив живот произвежда хедонистичен и пасивен зрител, очакващ от театъра да му предложи следващата доза изкушения. Раздвоени между идеологиите и хедонизма, в зависимост от собствената си театрална памет и култура, театралите осмислят по различен начин дълбоките културни промени в началото на новия век и търсят отговор на въпросите, пред които те ги изправят: Какъв е театърът на новия век? Какви са драмите му? Какви са функциите му? Защо все още човек отива на театър в един дрогиран от медии свят? Защо обществото се нуждае от театър? От какъв театър се нуждае? Как се ... |
|
|
Още в началото на тази книга Мамет пише, че много от наблюденията и идеите в нея биха могли да бъдат сметнати за еретични. И наистина - в "Театърът" той поставя под съмнение смисъла от работата на режисьора и теоретичните трудове по актьорско майсторство - идеи, които са били основополагащи повече от век. Проблемните пиеси, политическата коректност, методът на Станиславски, режисьорските указания, които не могат да се изпълняват - всичко това попада под прицела на критическия поглед на Мамет. Отправяйки предизвикателство към традиционните възгледи за театъра, той предлага на актьорите по-скоро практически, ... |
|
|
"На въпроса "Защо да се издава Бертолт Брехт" може да се даде кратък отговор: Защото е голям писател. Ако някой смята, че има нужда да привежда доказателства за това, би могъл да се позове на мнението на безспорно значителни немскоезични автори. Примерно на Томас Ман по правилото, че признанието от врага звучи най-силно. Без някога да са слизали на нивото на жадни за кавга файтонджии, той и Брехт винаги са били на твърде различни идейни и естетически позиции. Когато прочел дадената му от актрисата Терезе Гийзе "Майка Кураж", авторът на "Вълшебната планина" казал: "Чудовището има ... |
|
|
"Като единствено справедливо средство на творчество върху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно - да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а - ролята. Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един ... |
|
|
Второ издание. Съставител: Румяна Емануилиду. ... Завещаното от Юлия Огнянова съдържа Писмото-завещание на проф. Юлия Огнянова до нейните ученици и последователи като един от възможните варианти за правене на театър, както го определя самата тя. Книгата съдържа и пълния списък на реализираните от Юлия Огнянова като режисьор постановки."Всичко това е адресирано до студентите на проф. Юлия Огнянова, но не само до тях. Защото за много хора, не само за актьори и режисьори, именно Юлия е Академията. Дори и да не са били нейни студенти. Мисля, че точно затова Юлия Огнянова не бързаше да завърши своето писмо-обещание и ... |
|
|
Юлия Огнянова е явление в българския театър. В книгата Уроците на Юлия Огнянова под съставителството на Румяна Емануилиду са включени статии и режисьорски текстове, писма и разработки за постановки. Изданието е своеобразен учебник, заради поместените в него уроци относно театралната клоунада. В книгата е включена и анкета с режисьорката."От години тя е неоспоримата съвест на театъра ни. "Юлия каза" или "Юлия много го хареса" - с това не се спори, това мнение тежи, както ничие друго. Можеш да приемеш или не нейното мнение, но не можеш да не се вслушаш в него. Защото в нея няма - цяло чудо! - ... |
|
|
Книгата Юлия и клоуните е опит да се представи творческото и педагогическо дело на проф. Юлия Огнянова, свързано с реформирането на кукления и драматичен театър за възрастни. Тя би била изключително полезна и интересна както за студентите по режисура за куклен и драматичен театър, актьорско майсторство и театрознание, така и за всички създатели, изследователи и почитатели на българския театър. Може би най-съществена част от нейната работа с актьори и студенти, която тя определя така - нравственото в светлината на естетическото, е театралната клонада и възпитаването в клоунско мислене. Защото чрез театъра Юлия Огнянова се ... |
|
|
Това е най-прочутият, най-цитираният, най-използваният текст на Бенямин - един от най-забележителните европейски интелектуалци на XX в. Писан е по време на принудителното изгнание в Париж на бягащия от нацисткия режим германски философ и представлява истински програмен текст в теорията на изкуството и философската естетика. Тук Бенямин показва как съвременните технологии, правейки възможно масовото възпроизвеждане на произведенията на изкуството, водят до разпад на аурата им - легендарна формулировка, от която тръгва пълната с главозамайващи ефекти история на понятието "аура". Днес то е централно в историята ... |
