"Ако ти вярваш в мен, и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно ?"
Няма нищо по-омагьосващо на този свят от това да вярваме истински в нещо. Защо то да не са приказките и сънищата. На каквато и възраст да сте, приятели, пътешествието до Страната на чудесата ще бъде най-хубавото, на което можете да се отправите заедно с малката Алиса.
А ако това не ви стигне, последвайте любопитното момиченце и в Огледалния свят, където ще се натъкнете на още приказни герои, добри приятелства, лоши царици и щастливи краища.
С книгите в ръка можем да пътуваме навсякъде по света. А с тази - до места, много по-интересни от нашия ... |
|
|
Едно "дървено човече" гони мечтите си. Една "кукла на конци" се бори със страховете си. Едно "палаво дете" иска само да зарадва баща си и да стане истинско момче. Който и да си ти, скъпи читателю, историята на малкия Пинокио е за теб.
Тази любима на поколения деца приказка ще ти припомни твоите собствени пакости, ще стопли сърцето ти, ще те разсмее. И най-вече - ще те накара да се замислиш за важните неща, които ни помагат да не правим грешки - ценности, приятелства, силна бащина и синовна обич. ... |
|
|
Вече 130 години историята за дървеното човече, чийто нос се удължава, започне ли да лъже, е любима на милиони малки читатели по света. Някъде в небесата или там, където пребивава духът му, Карло Колоди трябва да е повече от щастлив. Да дадеш живот на парче сухо дърво само с длето, е майсторлък, но още по-голям майсторлък е да сътвориш безсмъртен герой само с думи.
Колоди със сигурност е щастлив и по още една причина. Както преди век и половина Гюстав Дюре придаде ново качество на "Божествена комедия" на Данте и на Сервантесовия Дон Кихот с незабравимите си илюстрации, така днес го прави и Ясен Гюзелев. ... |
|
|
Тази книга повече от 170 години е любимо четиво на малки и големи по цял свят.
Приказната история за Ебенизър Скрудж, Малкия Тим и призраците е много повече от занимателно четиво по Коледа. С нея големият хуманист Чарлз Дикенс още в средата на живота си отправя своето послание към идните поколения - да вярват в доброто и да го отстояват напук на всички житейски премеждия. Вълнуваща и пленителна, с богат език и в чудесен превод на Нели Доспевска, "Коледна песен" сгрява сърцата ни и ни зарежда със съчувствие и обич към ближния. ... |
|
|
Този прекрасен роман може да се чете десетки пъти и никога да не омръзва на запленения му читател. Защото освен сдържания си, точен и през сълзи хладнокръвен език, Ф. Скот Фицджералд притежава едно рядко качество - да е неизтощим романтик.
Текстове като този за пореден път ни убеждават, че голямата литература живее във и извън времето. Достатъчно е вътре в гърдите ни онова нещо, което всеки от нас назовава с различни думи, да не е угаснало и да разпръсква деликатната си светлина над нашите вчерашни и утрешни помисли и дела. ... |
|
|
Или новият Прометей. ... Когато преди 200 години този роман излиза от печат за първи път, при това анонимно, авторката му Мери Шели едва ли е подозирала каква слава ще ѝ донесе той в бъдеще. Запозната чрез съпруга си Пърси Шели с постиженията на електрофизиологията, тя създава герой, който открито повдига фундаменталния въпрос, докъде човек има право да се бърка в делата на природата.
Ужасното същество, създадено от Виктор Франкенщайн, плаши нашето въображение с последиците, които неразумната научна дейност може да донесе на човечеството. Ала проницателният читател ще открие и едно друго, по-дълбоко и ... |
|
|
Всеизвестно е, че Джером К. Джером може да ви накара да се смеете до сълзи. Но както казва самия той: "Нашата шега обикновено носи болка другиму". Затова в разказите му има и много обич към човека, и гняв срещу пошлостта и лъжата, и съчувствие към нуждаещите се от него.
Преходът от едното към другото при Джером е естествен като в живота. А наблюдателността и точният му език са предизвикателство за всеки добър преводач. ... |
|
|
И в това томче големият смехотворец Джером К. Джером остава верен на себе си. Смях и поучение. Тъжни размисли за живота и пак смях се редуват, проникват се взаимно, пораждат се едно от друго.
С простотата на своите истории той достига до всяко наше чувство - първично, достойно или което предпочитаме да скрием от чуждия поглед. Но така Джером приятелски ни помага да бъдем себе си - понякога облекчени, друг път засрамени, но винаги с добри сърца. ... |
|
|
Дали разказва за места или личности, дали описва отминали събития или днешни факти, Инна Учкунова винаги търси позитивното и съзидателното в човека. И в тази книга тя е събрала кратки истории, които ни подтикват към нови предизвикателства. Героите ѝ са като всички нас - само дето може би са по-изобретателни или по-големи късметлии. Но пък току-виж, вдъхновени от прочетеното, и ние направим открития, от които да се ползва цялото човечество.
Защото пъзелът, от който всички ние сме съставни части, се подрежда само когато си сътрудничим и мечтаем заедно. ... |
|
|
"Алиса в Огледалния свят" е продължение на "Алиса в Страната на чудесата", в което малкото момиченце решава да види какво има от другата страна на огледалото във всекидневната и попада в Огледалния свят. Земята там е внушителна шахматна дъска и Алиса се включва в играта на шах, разигравана от обитателите на Огледалния свят. По пътя си Алиса среща много чудновати същества: говорещи цветя и животни, братята-близнаци Туидълдий и Туидълдум, Хъмпти-Дъмпти, Лъвът и Еднорогът, вестоносците Зай Ек и Шап Кар, Черният и Белият рицар, Черната и Бялата царица, Черният и Белият цар.
Колекционерското издание е ... |
|
|
Илюстрации на Ясен Гюзелев. ... Едва ли има по-подходяща книга за възрастни, която да се преразкаже за деца. Защото главният герой в нея Дон Кихот е едно пораснало дете. И едва ли има по-подходящ български художник от Ясен Гюзелев, който да я илюстрира. Защото със своето изключително майсторство той "дописва" и тази велика творба - както вече направи с "Алиса в Страната на чудесата", "Алиса в Огледалния свят" и "Приключенията на Пинокио".
Ала освен за деца, това изящно томче е и за всички, които вече имат в библиотеките си различни издания на Рицаря на печалния образ. Сложено ... |
|
|
"-Тук има много книги, нали, мое момче? - каза мистър Браунлоу, като забеляза любопитството, с което Оливър разглеждаше рафтовете, стигащи от пода да тавана.
- Наистина са много, сър - отвърна Оливър.
- Ако се държиш добре, ще ти дам да ги прочетеш - каза любезно старият джентълмен. - И това ще ти хареса повече, отколкото да гледаш кориците им - поне относно някои от тях, тъй като има книги, чиито корици са най-хубавото им нещо.
- Предполагам, че такива са тези дебели томове, сър - каза Оливер, като посочи към няколко тежки книги с доста позлата по обвивките.
- Не винаги най-тежки са дебелите книги - осведоми го ... |
