21 юни 921г. - 12 май 922 г. Второ издание. ... "Драги читателю, през 921 г. от Багдат тръгва делегация (5000 души с около 3000 животни) към столицата на България на река Волга, наричана тогава Ител, град Булгар, с цел да въведе исляма по желания на царя на българите. Силната хазарска държава притеснява българите живеещи по река Волга и те се надяват, чрез приемане на исляма се получат подкрепата на Великия арабски халифат срещу Хазария, което в идните години не става. Секретарят на делегацията, Ибн Фадлан, прави изключително интересни записки за това пътуване, които за щастие са се съхранили до днес. Ибн Фадлан ... |
|
|
Издадена за първи път от книгоиздателство Звезда, София, 1945. Забранена в България от 1945 до 1990 г."Тази книга е посветена на политическата съдба на един световен град. Народите са му дали няколко имена: Константиновград, Цариград, Градът на щастието. Всеки народ, малък или голям, е искал да преплете съдбата си с неговата. Цариград векове шуми и живее на най-дивното място на земята. Милван щедро от изгрева на слънцето, приспиван от бурите на Черно море и въздишките на Мраморно море, той наистина е скъпоценна корона на Близкия изток. Затова неговото въздействие върху народите е тъй мистично и съдбоносно. Градът ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Замисляли ли сте се какво точно знаем за историята си? Кои сме ние? Какви са нашите идентичност и произход? Учим и запомняме точни дати и имена, но доколко сме наясно, а и доколко ни е предоставена достоверна информация за причинно-следствената връзка? Тези и много други въпроси си задава Николай Колев, а в търсене на отговорите се ражда идеята за написването на книгата Българска история до XII век през погледа на старите автори. Окончателно завършена през 2014 г. и издадена през 2015 г., книгата пристига при читателя с твърди корици, облицовани с естествена кожа. Но специалността ѝ не ... |
|
|
Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. ... "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че ... |
|
|
Ръкопис, завършен преди 1865 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. Първо издание 2019. ... "Драги читателя, Патриарх Фотий изпраща на княз Борис във втората част на своето писмо едно изключително интересно нравствено послание. Изхождайки от християнските норми, той вплита в писмото си и резултатите от своята изключителна наблюдателност и житейска мъдрост и в края на краищата писмото съдържа напътствия за такова поведение на управляващия, което е в интерес и за благото на управляваните, като ясно изтъква ползите от това за управляващия. В това писмо виждаме Фотий не само като брилянтен оратор, но и ... |
|
|
Събрани от Йордан Иванов, лектор в Софийски университет. Издадена за първи път през 1908 г. от Българско книжовно дружество."От октомври 1906 г. до март 1908 г. пътувах из Македония с цел да се запозная с бита на тамошните българи и с оцелелите останки от миналото им. Времената бяха крайно размирни и непригодни за научни издирвания: черковните и племенните вражди; всекидневните кървави разпри между чети, население и войска; подозрението и пречките на властите - всичко това ме спъваше постоянно и не ми даде възможност да споходя и проуча еднакво всички кътове на страната. Каквото ми се отдаде ново да издиря или ... |
|
|
От римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие. Превод от немски - Николай Иванов Колев. Издателство "Walter de Gruyter & CO., Берлин И Лайпциг, 1935 г. Забранена в България от 1944 до 1990. ... "Дакия със столица Сердика (София) и Прибрежна Дакия със столица Рациариа (днес Арчар) са управлявани до Константин от езически управители, които са действали като жестоки противници на християнството. Тъй като те са преследвали християните, то последните са били принудени да строят църквите си под земята. Площадът в София, на който през 1910 година беше построена голямата църква " ... |
|
|
Монографията предлага ревизиране на отношението към антични сведения за значителни събития в историята на древна Тракия в периода IV в. пр. Хр. - IV в. сл. Хр. Обоснованите интерпретации са мислени единствено като поредно вглеждане в една сложна и многоаспектна проблематика, без да имат претенции за категоричност. Направен е опит да бъдат изградени алтернативни пътища и методи за разчитане на информацията, вложена в различни вербални и визуални антични текстове; аргументирани са и възможности за техен нов прочит. ... |
|
|
От страниците на тази книга ще изгрее пред вас най-древното Законодателство на патриарха Орфей, написано със Свещени Руни върху скрижали на библиотека (библия) от най-древни артефакти - същите знаци, с които по-късно са изписани Мойсеевите заповеди, а друидите законотворци са управлявали келтското общество. Чрез системата на руническите знаци на Рибеното Писмо от остров Самотраки ще проникнете в Мистериите на Орфическата школа. Ще научите за Тайните Слова от Книгата на Тот, които дават власт над "... небето горе и небето долу, и земята също...,... да възвърнеш истинската си форма и да виждаш... божествените както са. ... |
|
|
Гаврил Кръстевич е първият почетен член - от 1871 г. на създаденото през 1869 г. Българско книжовно дружество (БКД) - бъдещата БАН. Четвърт век преди създаването на БКД, Кръстевич пръв дава идеята за академическо учреждение, което да се заеме с унифициране на българския книжовен език и изграждане на езикова култура. В полемика с бившия си съученик от Куручешме Георги Раковски, той призовава за налагане на говоримия език в литературата. През 1852 г. в Цариградски вестник Кръстевич взема отношение и към спорта с гърците, обявявайки се за изместване на гръцкия от родния език в българските училища. Гаврил Кръстевич е водеща ... |
|
|
София, 1943. Преписана на съвременен български от Николай Иванов Колев. ... "Обикновено се говори и то не само от по-непросветени, но и от образовани среди, че след падането на България под турско робство българите прекарали 400 години дълбок сън и едва когато се родил Отец Паисий, той като по чудо с историята си събужда народа от сън, който се възражда, вдига три-четири въстания и добива отново свободата си. Така се преподава дори на учениците от гимназията, но това са абсолютно неверни и погрешни схващания - срамни за народа и името ни. Ако българският народ беше прекарал 400 години в сън, никога не би се събудил, ... |
|
|
"Масовите насилия съпътстват неотлъчно вековете на Човечеството от предисторията до ден днешен и те, за жалост, ще продължават и в необозримо бъдеще. Водени са безброй войни в различни времена и на различни географски ширини с участието на разни племена, народи и нации, за да се стигне до първата половина на XX век, когато кръвопролитията вземат планетарни измерения. Наричат ги Велики или Големи в зависимост от страната на спечелилите или тази на загубилите, а в някои разпространени езици тези две значение се побират в една и съща дума. С отдалечаването си във времето световните конфликти пораждат нови въпроси и ... |
