Осъден на смърт от Камората заради смелостта си да разобличи престъпните ѝ деяния. Потресаващ репортаж за най-могъщите престъпни механизми на съвременната световна икономика. Нула Нула Нула е най-качественото бяло брашно. Също така и кодово название сред наркотрафикантите за най-чистия кокаин на пазара. Този жаргон е заглавие на забележителното разследване на Роберто Савиано за това как трафикът на кокаин въвлича света в сивата икономика и налага собствени порочни правила и поквара на своите слуги, а чрез тях и върху всички нас. Белият прах е посипал планетата и ако не е под носа ни, той е пред очите ни. Той не ... |
|
„...важното е не дали станалото наистина се е случило, важното е, че като нищо би могло да се случи.” Можем ли да живеем без комунизъм? Това е въпросът, който задава книгата. И не му отговаря, защото е скромен литературен опит, а не партийна програма и не си поставя целта да надскочи стремежа на обществото, който не е нито твърде висок, нито твърде далечен. Да седим, потънали в пиянството на безхаберието, само и само за да леем крокодилските сълзи на самосъжалението – това е завоеванието на комунизма, от което не искаме да се отървем, въпреки високата цена, на която ни бе продаден този сурогат на живот. Костадин ... |
|
Тайните на старите полицейски досиета ... В тази книга не се дават отговори. В тази книга се поставят въпроси. Истински ли са героите от най-новата ни история? И преди 9 септември 1944 г., както и днес, политиците не са такива, каквито изглеждат. Анна Заркова е родена в София. Завършила българска филология в СУ “ Климент Охридски ”. Репортер, редактор и отговорен редактор във вестниците “Ком” – Берковица, “Транспортен глас”, “166” и “Труд”. Носител на Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон, 1999). Автор на книгите “Големите убийства” (“Куршуми по време на преход” и “Смърт по царско ... |
|
"Тази поредица от беседи пред мои студенти през 2000 г. е посветена на Тодор Живков. (Първата, озаглавена "Дъщерята на надеждите", беше за Людмила Живкова и вече е в книжовния свят). С Тодор Живков имах работни срещи от 1969 до средата на 1975 г., когато ръководех Информационно-социологическия център в Централния комитет на Българската комунистическа партия. Този работен пост ми даваше възможност, нещо повече - задължаваше ме да вниквам постоянно в политическата стратегия на тогавашното висше средище на властта у нас и да бъда съпричастен към нейното научно обосноваване. В следващите страници упоменавам ... |