Сборникът включва доклади от конференция в чест на шестдесетгодишния юбилей на проф. Александър Андонов, проведена през май 2006 г. Темата на конференцията е подбрана като израз както на спецификата, с която онтологичната проблематика се разработва във Философския факултет на Софийския университет, така и на една отвореност на философската онтология, разбирана не непременно като подредба и йерархизация на съществуващото. ... |
|
|
В антологията след философските концепции за науката представяме и самата наука с подбрани текстове, които представят върхови моменти в модерната наука. Такива са: класическата механика, теориите на относителността, квантовата механика, молекулярната биология, човешкият геном, невронауката за съзнанието, науката за културата. В тези текстове, представящи открития от най-висок ранг в историята на науките, философията намира проблеми и решения, определящи хода на цивилизацията и на нашето разбиране за света. ... |
|
|
Във време, свикнало да си представя Гьоте като чужд на народа гений, Екерман възкреси за света истинския Гьоте, отдаден на неуморно творчество да дълбока старост, посветил, както той признава, целия си живот на народа и на неговото образование. С ненакърнено и непокварено чувство за изключителното и великото, изпълнен с ученолюбие и решителност, младият Екерман уверено навлиза в гьотевия голям свят. Всеки разговор се приема като чисто злато, всяко театрално посещение е разтърсващо преживяване, всяка книга от ръката на Гьоте се поглъща жадно. Екерман никога не е забравял почтителната скромност, но също така и ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
|
В своите "Икономическо-философски ръкописи (1844)", съставени в Париж, младият Маркс прави първите стъпки в разработването на икономическата теория, която ще кулминира в основното му съчинение - "Капиталът" (1867). Тук той виртуозно съчетава достиженията на британската и френската политическа икономия с критиката на класическата немска философия: читателите ще намерят проникновен анализ както на Адам Смит, така и на Хегел. Основно понятие, разработено от Маркс в Ръкописите, е отчуждението: проблем, който ще стане централен за XX в. - от екзистенциализма до социалната теория - и става изключително ... |
|
|
Изданието съдържа писма, които се превеждат за първи път на български език, и е посветено изцяло на литературата. То ни дава възможност да се докоснем до епохата и живите хора зад великите произведения, до великите писатели и техните творби в развитие. Да станем свидетели на колебанията и съмненията, на живота, който е пораждал тези творби и е осуетявал намерения и литературни амбиции с пълното право на собственик."А простотата е най-необходимото условие за прекрасното. Простото и естественото могат и да не се получат хубаво, но сложното и изкуственото никога не могат да бъдат хубави.""Но да Ви разкажа ... |
|
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът, Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
|
|
Подстъпи: 5 в 1. Озаренията на Хабермас и дори самите изковани от него термини до голяма степен са оформили начина, по който днес мисли обществото, политическото действие, демокрацията, медиите, езика, комуникациите. В тази книга, в 5 емблематични текста той самият ретроспективно обрисува целия спектър на мисленето си, докато същевременно резюмира половин век интелектуална история, върху която то не просто стъпва, но която мощно променя. Тези текстове - въведения в смисъл на подстъпи към 5 от най-високите върхове на усилията му - тръгват от сърцето на неговата революция, т.е. от питането що е комуникативно действие и ... |
|
|
"Робин Дж. Колингуд 1889 - 1943 заема съществено място в културата на XX в. Публикуваните приживе Религия и философия (1916), Опит върху философския метод (1933), Новият Левиатан или човек, общество, цивилизация и варваризъм (1942) и отпечатаните след ранната му смърт Идеята за историята (1945) и Идеята за природата (1944) слагат мощен отпечатък върху хуманитарното и социалното мислене на века, най-вече през неговата втора половина, който отпечатък продължава да профилира това мислене и до днес. Идеята за природата играе специална роля в този процес. Изследването се фиксира върху три възлови периода от история на ... |
|
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
