"Да подредим пъзела (бележка на преводача)
През 2009 г. предстоеше Юрген Хабермас да навърши 80 години. Във връзка с това се обърнах към него с въпроса дали не би ми предоставил в ръкопис статия, която да преведа и публикувам в българско издание. Три години по-рано бях написал книга за него, чието съдържание съответстваше на изследванията му до 2005 г. и разбира се, включваше дебата му с кардинал Йозеф Ратцингер, избран междувременно за папа като Бенедикт XIV. В изминалия период следях редовно в каква посока се развиват интересите на Хабермас, бях договорил да включим обновените му анализи на връзката между публичност и демокрация във второ издание на хабилитационния му труд.
Съвсем неочаквано получих в електронен формат пет сборника и позволение да си избера нещо от тях. Което сторих без особени колебания. Във въпросните пет тома Хабермас правеше обзор и равносметка на собственото си творчество и етапи в многопосочните си научни занимания, беше ги организирал в блокове, които да подредят като в пъзел проекта за комуникативния разум. Още тогава си зададох два въпроса. Какво количество, кои от текстовете имаме на български? По груби сметки - една трета. Резултатът ми се стори удовлетворителен с оглед възможността на български да имаме що-годе адекватно съответствие на съдържанието, предвидено в рамките на "Studienausgabe" на оригиналния език. Естествено, мина ми през ум дали някои липси не се нуждаят от запълване в спешен порядък. Допускам, че тази мисъл е споходила съзнанието и на колеги, загрижени за пресъздаването на идеите на Хабермас на други езици - в ситуация, в която самият автор е направил подбор съгласно критериите за необходимост и достатъчност. В този контекст изпъква и другият въпрос. А каква ще е ползата, ако количеството на преводите на отделните статии се повиши, но те останат пръснати в отделни издания? Оказва се, че връзката на Хабермас с издателство "Зуркамп" му е дала щастливия шанс да не се бори за обратното придобиване на собствени авторски права. Но това съвсем не е така в други езикови общности, където - както и на български - статиите са излизали при отделни издатели, преводите са дело на различни хора. Затова не е никак чудно, че и до ден днешен "Studienausgabe" съществува единствено на немски език.
Затова пък с времето самият Хабермас осъзна, че собствените му предговори към петте тома биха могли да заживеят отделен живот и да имат незаменима стойност в чуждоезикова среда. Ето как в навечерието на 90-ата му годишнина този проект се реализира на английски, но пък с помощта на френски изследовател, написал осветляващ текст към него. Благодарен съм, че Хабермас сподели навреме решението си, а приятелите от издателство "Зуркамп" изразиха принципно съгласие да осъществим и "реплика" на български език. Най-вече съм благодарен обаче на Антоанета Колева, която прие с разбиране идеята, вложи сили и ентусиазъм за осъществяването ѝ в рамките на програмата на Издателска къща "
КХ - Критика и Хуманизъм". Години по-рано есето на Хабермас "За конституцията на Европа" беше сплавило интересите ни в такава амалгама, че успяхме да го издадем на български в деня на излизането му на немски - на 11.11.2011 г. Една задача, с която не можаха да се справят останалите световни издатели, с които се бяхме уговорили за това синхронно действие. Настоящият сборник поизмества планираната от нас поява на разширено издание на "Структурни изменения на публичността" - книга, чиято 60-годишнина световната наука ще отбележи през 2022 г. Но пък би бил подходящо негово допълване."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
