Произнесена пред Германския Райхстаг на 20 февруари 1938. ... "Когато в една страна стотици хиляди селяни са изложени пред загубване на своите стопанства и земи, когато стотици хиляди промишлени работници остават без хляб, когато десетки хиляди предприятия биват принудени да преустановят работата и да уволнят чиновниците и работниците си, когато една армия от 6 милиона и повече безработни - разширяваща се при това постоянно - тежи все по-силно върху бюджетите на държавата, на провинциите и на общините, не можейки да задоволява и най-необходимите си нужди, когато стари индустриални центрове запустеят, когато в други ... |
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
Откъс от книгата "Европа в буря и покой" от 1888г. ... Заслугите на някои от кореспондентите за популяризиране на българската кауза и на истината за Руско-турската война (Макгахан, Форбс, Утин, Немирович-Данченко, Грийн) са познати на българските читатели, но имената на други, дръзнали да извървят пътя от Дунав до Сан Стефано редом с воюващите армии са или позабравени, или са напълно неизвестни. Към тази именно група е и кореспондентът на "Бостън джърнал" - американският писател и журналист Едуард Кинг (1848 - 1896). Той оставя своя разпознаваема следа в отразяването на войната не толкова с фронтовите ... |
|
Съставител: Цочо В. Билярски. ... Изданието предлага на българските читатели да се запознаят с едно десетилетие от тайната руско-българска дипломация. Повечето от публикуваните документи са почти непознати, но от тях става ясно, че руско-българските тайни договори, сключени от Фердинандовата дипломация от 1902 до 1912 г., са тясно свързани с огромния тримилионен подкуп, който монархът получава в навечерието на Балканските войни. Договорите, сключени от поставени лица на българския монарх, са на практика отказ от национален суверенитет, а при подписването на съюзните договори със Сърбия и Гърция от русофилското ... |