"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
B този том, драги читателю, ти предстои среща с две от най-значителните му произведения: "Записки от подземието" и романа "Играчът на рулетка". ... Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и недоверието. Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. Трудно може да се посочи друг ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа " ... |
|
Серия Детско-юношеска класика "Златно перо" ... В сборника са включени едни от най-популярните и родолюбиви стихове на класика на българската литература Иван Вазов. ... |
|
Томът е подбрал стихотворения, речи, писма, биография на Добри Чинтулов и коментар, както и статии от Никола Табаков, Атанас Илиев, Михаил Греков, д-р Христо Стамболски, Константин Константинов, Милен Куманов и Иван Гранитски. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Всеки том от поредицата Българска класика на издателство Захарий Стоянов е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. ... |
|
В разказите си Иван Вазов майсторски претворява две епохи - еднакво величави и еднакво важни за българската история. В тях българите са описани с най-хубавите си качества - смелост, честност, трудолюбие, патриотизъм, героизъм и саможертва в името на родината. Изданието включва: предговор от проф. д-р Милена Цанева биографична справка за автора и неговото творчество българската критика за разказите на Иван Вазов избрана библиография за ученика В помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи. ... |
|
Представете си, че сте прекарали първите 10 години от своя живот без родители, живеейки под стълбите в дома на семейство, което ви мрази. И на единайстия си рожден ден откривате, че сте истински магьосник! Точно това се случва с Хари Потър в този пленяващ забавен роман. Хари Потър не знае нищо за "Хогуортс" до момента, в който множество мистериозни писма започват да се изсипват в дома на семейство Дърсли на улица "Привит Драйв". Адресирани до него, надписани със зелено мастило върху жълтеникав пергамент и запечатани с лилав печат, те бързо будят подозрението на противните леля и чичо на момчето и са ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Труд". ... "Няма предел умът човешки! Недоволни са народите от настоящето си! Вчера искаха едно, днес търсят друго; туй, що добиха днес с пот и кърви, утре пак пот и кърви проливат, за да го махнат; и от вредом човекът е хвърлен в борба - в борба за свобода, за истина. В таз борба е смехът и плачът, доброто и злото; в нея е прогреса човешки. Единственият изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна; революция, която да изчисти Балканският полуостров не само от ... |
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |
|
"Мислейки за Ботев ние мислим за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на ... |