Анна Багряна е сред най-популярните и четени писатели от новата вълна в литературата на днешна Украйна. Превеждана е на много езици, носител е на престижни национални и международни литературни награди. В романа ѝ "Досадникът" завършилият Института по журналистика Антон се опитва да намери своето призвание в живота. Работи известно време като кореспондент в радиото за политически новини, след това е крупие в едно от най-скъпите столични казина, а по-сетне е ръководител на отдел по преосмисляне в списание "Криминален свят". Той попива в себе си всички духовни болести на времето. Преследват го ... |
|
|
Какво означава да бъдеш силен? Какво изобщо е това? И какво ще стане, ако нямам достатъчно от тяхната сила? Може би само това, че се страхувам, означава, че съм без сила? Няма ли да оздравея, ако понякога ме е страх? Авторката ни пренася в Словения от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, където се срещаме с нейното семейство, близки и приятели. С искрен и непринуден глас в началото тя ни потапя в почти идилична атмосфера, описана през очите на тийнейджърка, чието детство обаче е затишие пред буря. И бурята идва. Рак на мама. Шок, след който бурята не стихва и вместо затишие идва пак буря. В центъра на ... |
|
|
"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |
|
|
Романът "Певицата взема властта" на Иво Сиромахов проследява възхода на една чалга певица до поста на министър-председател и всичко, което се случва в родината ни след това... трагикомедия и твърде позната реалност в едно плашещо пророчество! "Не се срамувам, че съм правил паметник на певицата. Тя беше на власт. А аз винаги съм се навъртал около властта с надеждата да ме почерпят." Нокти Чешитов, скулптор "Аз съм много по-талантлив от нея. Всеки може да се криви и да се хили като министър-председател, кво толкова?" Асен Човечки, актьор "Знаех си, че така ще стане. Все пак по ... |
|
|
Годината е 1941 г. Германската армия наближава покрайнините на Ленинград. Марина, заедно със своите колеги, е натоварена с печалната задача да свали картините от стените на Ермитажа, да събере всички ценни артефакти и да ги опакова, за да бъдат изпратени някъде далеч, в безопасност от нацистите. Но въпреки че рамките вече са празни, в тях тя продължава да вижда шедьоврите на европейското изкуство. И след като мъжът, в когото е влюбена, изчезва на фронта, а Ленинград бавно потъва в отчаяние, мъчителен глад и студ сред постоянни бомбардировки, творбите на великите художници от стените на Ермитажа остават запечатани в ... |
|
|
"Някога тази страна принадлежеше на престъпниците, а сега е на полицията, така че трябва просто да приеме, че за него и хората като него нищо не се е променило и никога няма да се промени. Нуго и Коба винаги ще си останат такива, каквито са: всяка вечер ще пият заедно, а Коба ще се опитва да се измъкне преди Нуго, наблъскан с алкохол и химия, ще започва да крещи и да псува, а съседите ще заключват прозорците и вратите си. Трябва да свикне с факта, че съседите му и целият свят около него никога няма да се променят. Ще бъдат построени футболни игрища, пукнатините ще бъдат покрити с нов слой асфалт, входовете ще се ... |
|
|
"Гении като Леонардо, като Рембранд, като Караваджо, като Дали, като Шагал, като Пикасо - няма да се родят, гарантирам ти го. И нов Полке няма да се роди, и Герхард Рихтер също. След тях идва времето на тия, дето предпочитат да говорят, вместо да работят. В такъв свят живеем, Йонко, гениите стават все по-малко, а идиотите - все повече. Вярвай ми, бъдещето принадлежи на тях, на идиотите. А историите на човека, Йонко, са като змия, която е влязла в него - гони си опашката и я хапе, щото няма какво друго да захапе. Дай ѝ възможност на тая змия да излезе от тебе. Пусни я на свобода, дай ѝ шанс да оцелее. ... |
|
|
Анима е книга за оцеляването - на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа. Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред. Това не е романтична история. Анима е реална, дръзка книга, понякога сурова, но винаги дълбоко човешка. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното - авторката живее сред и със героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. От тази близост се ражда текст, в който вятърът говори, камъните ... |
|
|
"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
|
|
"Роман за самотата, за любовта и за пътищата ни. За житейските пътеки на всеки от нас, които, погледнати отгоре, може да изглеждат предначертани, но онова, което ги проправя, са именно нашите цели и избори, вътрешните ни заблуди и врагове, страховете и мечтите ни. Георги Б. Геров разказва една философска история за любовта и липсата ѝ, в която вътрешният свят на главния герой е разкрит така честно и красиво, че той се проектира в съзнанието на читателя като картина на цяло едно поколение. Дори нещо повече - като картина на човека и неговата същност." Николай Терзийски "Не я обичам или нея обичам? ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
В свят, разделен на две от Стената - Черноград - пълен с чудовища, и Белоград - с охолния си спокоен живот, вещицата Косара има богат опит с укротяването на русалки, боят с кикимори и варенето на отвара за отблъскване на върколаци. Единственото чудовище, което обаче Косара не може да победи, е Царя на чудовищата - Змея. След като веднъж е избягала от него, всяка година той отново се спуска по петите ѝ. Но Косара е готова да пожертва най-скъпото си - сянката си, за да избяга нелегално отвъд Стената в Белоград, където чудовищата не могат да я последват. Обаче радостта ѝ е мимолетна. Защото какво е една вещица ... |
