Романът "Певицата взема властта" на Иво Сиромахов проследява възхода на една чалга певица до поста на министър-председател и всичко, което се случва в родината ни след това... трагикомедия и твърде позната реалност в едно плашещо пророчество! "Не се срамувам, че съм правил паметник на певицата. Тя беше на власт. А аз винаги съм се навъртал около властта с надеждата да ме почерпят." Нокти Чешитов, скулптор "Аз съм много по-талантлив от нея. Всеки може да се криви и да се хили като министър-председател, кво толкова?" Асен Човечки, актьор "Знаех си, че така ще стане. Все пак по ... |
|
Най-големият, най-тихият, най-истинският, най-далечния, най-милият, най-бързият и аз. Историята на седем братя - това е като в приказка, в която най-малкият накрая се оказва най-умен и най-голям късметлия. За собственото си детство като най-малкия от седмина братя разказва фламандецът Барт Муярт. Днес той е изключително популярен в международен мащаб, четен и обичан, както и многократно награждаван писател, преведен на повече от 20 езика. Спечелил е Мемориалната награда Астрид Линдгрен (2019), най-голямата награда за детска литература (50 000 евро). Световната критика определя Братя като съкровищница от спомени за ... |
|
Написан в традицията на най-добрите латиноамерикански автори като Исабел Алиенде, "За жените и солта" преплита историческите събития с личния избор и поставя важни въпроси: за семейните тайни и за случайността, на която сме подвластни всички. Романът на Габриела Гарсия говори с гласовете на жените от миналото и настоящето, баби, майки, дъщери, кубинки, салвадорки... Жени, прекосяващи граници, за да дадат шанс за по-добър живот на децата си. Жени, носещи по кожата си спомена за любов, предателства и болка, и усещащи по устните си вкуса на солта от сълзите си - вкуса на морето... Куба, 1870 г. В бунтовно за ... |
|
Тарък Туфан е познат на българските читатели с романите "Сватбен салон "Шанз Елизе" и Разпери криле и полети". Кратките разкази му предават истории, преживявания и размисли, които докосват читателя по необикновен начин. Въвеждат го в случки, които всеки от нас вижда ежедневно и на които рядко обръща внимание. Тъмни квартали, бягащите жени, натъжените лица, загуби, стари песни и смелостта да започнеш всичко отначало... Тарък Туфан е роден през 1973 година в Истанбул. Завършва философия в Истанбулския университет и социология в Университета Мармара. Започва кариерата си на писател със статии за ... |
|
Годината е 1941 г. Германската армия наближава покрайнините на Ленинград. Марина, заедно със своите колеги, е натоварена с печалната задача да свали картините от стените на Ермитажа, да събере всички ценни артефакти и да ги опакова, за да бъдат изпратени някъде далеч, в безопасност от нацистите. Но въпреки че рамките вече са празни, в тях тя продължава да вижда шедьоврите на европейското изкуство. И след като мъжът, в когото е влюбена, изчезва на фронта, а Ленинград бавно потъва в отчаяние, мъчителен глад и студ сред постоянни бомбардировки, творбите на великите художници от стените на Ермитажа остават запечатани в ... |
|
"Гении като Леонардо, като Рембранд, като Караваджо, като Дали, като Шагал, като Пикасо - няма да се родят, гарантирам ти го. И нов Полке няма да се роди, и Герхард Рихтер също. След тях идва времето на тия, дето предпочитат да говорят, вместо да работят. В такъв свят живеем, Йонко, гениите стават все по-малко, а идиотите - все повече. Вярвай ми, бъдещето принадлежи на тях, на идиотите. А историите на човека, Йонко, са като змия, която е влязла в него - гони си опашката и я хапе, щото няма какво друго да захапе. Дай ѝ възможност на тая змия да излезе от тебе. Пусни я на свобода, дай ѝ шанс да оцелее. ... |
|
Анима е книга за оцеляването - на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа. Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред. Това не е романтична история. Анима е реална, дръзка книга, понякога сурова, но винаги дълбоко човешка. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното - авторката живее сред и със героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. От тази близост се ражда текст, в който вятърът говори, камъните ... |
|
"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
|
"Роман за самотата, за любовта и за пътищата ни. За житейските пътеки на всеки от нас, които, погледнати отгоре, може да изглеждат предначертани, но онова, което ги проправя, са именно нашите цели и избори, вътрешните ни заблуди и врагове, страховете и мечтите ни. Георги Б. Геров разказва една философска история за любовта и липсата ѝ, в която вътрешният свят на главния герой е разкрит така честно и красиво, че той се проектира в съзнанието на читателя като картина на цяло едно поколение. Дори нещо повече - като картина на човека и неговата същност." Николай Терзийски "Не я обичам или нея обичам? ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
В свят, разделен на две от Стената - Черноград - пълен с чудовища, и Белоград - с охолния си спокоен живот, вещицата Косара има богат опит с укротяването на русалки, боят с кикимори и варенето на отвара за отблъскване на върколаци. Единственото чудовище, което обаче Косара не може да победи, е Царя на чудовищата - Змея. След като веднъж е избягала от него, всяка година той отново се спуска по петите ѝ. Но Косара е готова да пожертва най-скъпото си - сянката си, за да избяга нелегално отвъд Стената в Белоград, където чудовищата не могат да я последват. Обаче радостта ѝ е мимолетна. Защото какво е една вещица ... |
|
"Остро усещане за живота те блъсва и при прочита на най-новия роман на Габриела Адамещяну. Гласове от дистанция... представя портрета на една негримирана Румъния, сглобена от счупени парченца. Роман за самотата и за паметта. Разтърсващ." Габриела Георгишор "Няма морализаторски нотки, нито сантиментални тласъци. Също както Флори Триф се преориентира през посткомунистическите десетилетия, всички останали персонажи се справят, както могат. Гласовете от дистанция предлагат унизителна, но убедителна ретроспекция на недалечната ни история." Михня Бълич "Гласове от дистанция е книга за семейството, но ... |