В томчето са събрани 44 от най-забавните истории за народния шегобиец Хитър Петър, в които с много хумор са осмени редица човешки недостатъци - като алчността, скъперничеството, надменността, мързела, малодушието, глупостта, желанието да се придобие нещо даром. Веселите цветни илюстрации правят изданието още по-привлекателно за малките читатели. ... |
|
|
КК "Труд" предлага на своите читатели третата подред книга от поредицата "Комикси". Както в другите две - "Юлий Цезар - историята на един римски пълководец" и "Спартак - историята на един римски гладиатор", така и тук ще намерите полезна и интересна информация, която е поднесена по увлекателен и достъпен за малки и големи начин. Главният герой на тази книга е Александър Велики (наричан още Александър Македонски). Той е един от най-значимите пълководци на всички времена. Александър Македонски е роден през 356 пр.н.е. в град Пела, тогавашната столица на Древна Македония. Баща му е цар ... |
|
|
Съставител: Цанко Лалев. ... В настоящото издание са подбрани най-хубавите приказки на Ангел Каралийчев от сборника Приказен свят (1929 - 1930). Добавени са и приказки от книгите Мравешка история (1931), Кладенче (1934), Божият рай (1936), Българчета (1942), Най-хубавата земя (1948). Книжката е част от поредицата Българска класика за деца на ИК Пан. ... |
|
|
Книга втора от поредицата "Маговетри". Не подминавай вълшебството... ... Очите ѝ се напълниха със сълзи от обида. Искаше ѝ се да извика: "Аз не съм като другите! Аз съм маговетра, мога да правя вълшебства и да спасявам други светове!". Но си замълча. Кой щеше да ѝ повярва, че е извършила достатъчно подвизи, за да я смятат за истинска личност, след като не разполагаше с абсолютно никакви доказателства? Тя наистина беше преживяла невероятни приключения и беше рискувала живота си, но тук, в този свят, те ѝ се струваха само като страшен кошмар. Често я сърбяха ръцете да направи ... |
|
|
Когато Еркюлея открива писмо в джоба на палтото си втора употреба, моментално го приема като вик за помощ. Какво се е случило на човека, който го е написал? На Еркюлея не и отнема много време да намери уликите и да открие истината. Но това, което не разбира е, че някой я дебне - някой, който би убил, за да запази истината в сянка... ... |
|
|
В зловещото имение Хънтхаус Еркюлея чете на глас на стария г-н Хънт - възстар човек, жертва на удар, който може да комуникира само с мигане на очите (едно мигване за да, две за не). Изглежда г-н Хънт се опитва да каже нещо на Еркюлея, но неговата груба медицинска сестра не й позволява да задава никакви въпроси. Какво се опитва да каже г-н Хънт? Свързано ли е с убийството, което се е случило в основата на черната кула на имението преди години? И коя е страховитата старица, която също живее в имението? Приятелят на Еркюлея Мийт, мисли че тя си търси проблеми, но Еркюлея няма да се откаже докато не разкрие мистерията ... |
|
|
"Принцеса съм била!" От думите им страшно я заболя. За да не заплаче, Маша се загледа през прозореца към блестящия под уличните лампи сняг. "Каква отвратителна дума, принцеса, трябва да се измисли нещо друго. Например коронела или пък коронеса - от корона. Или..."– Венцеса! - подсказа майка ѝ от мрака в стаята. – Точно така, венцеса от венец! Майка ѝ се отправи към тъмнеещата врата, шумолейки с дългата до пода рокля. Нещо не беше както трябва - не само в майка ѝ, но в цялата стая. Допреди миг Маша бе у дома, в кревата, с термометър под мишница и хапче под езика, а сега всичко се ... |
|
|
Запознайте се с: Господин и госпожа Тъпашки, жаби в леглото, очни ябълки в чашите, червеи в спагетите... Роалд Дал мразел брадите. Никога не си е пускал брада и не можел да разбере защо на някого ще му се прииска да скрие лицето си по този начин. Стигнал до заключението, че хората си пускат бради, за да прикрият някоя неприятна страна на личността си. Роалд Дал намирал брадите за отблъскващи и мръсни и смятал, че по тях винаги има залепнала храна. Господин Тъпашки е един от най-отвратителните и смрадливи персонажи във всички истории на Роалд Дал - и какво има той на лицето си? Четинеста, стърчаща брада, естествено! ... |
|
|
Едно петнадесетгодишно момче се събужда без спомени в училищен автобус, пълен с тинейджъри на екскурзия. Няма минало, но очевидно си има гадже на име Пайпър и най-добър приятел смешник, който се казва Лио. Когато странна буря отприщва група страховити създания срещу него и приятелите му, а после и една хвърковата колесница ги отнася на място, наречено лагера на нечистокръвните, той се надява да научи кой е и защо има способността да призовава мълнии и да контролира ветровете... С "Изчезналият герой" - първата книга от поредицата "Героите на Олимп", Рик Риърдън продължава историята за митичните ... |
|
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
|
Тази история започва в тихата английска провинция в навечерието на Първата световна война. През 1914 г. младият кон Джоуи е откъснат от влюбеното в него момче, продаден на армията и изпратен на Западния фронт по време на най-ожесточените сражения. Със своя офицер той се устремява неустрашимо към бойните линии на врага, за да се изправи пред страховитото лице на войната. Оттам насетне следва една одисея, изпълнена с неочаквани обрати, героизъм, самоотверженост, величие и много вълнуващи моменти. Ветровете на войната запращат Джоуи на различни места, но навсякъде той спечелва сърцата на войниците, които намират опора и ... |
|
|
"Денят на Мичъл Хъф започна както всеки друг летен ден – със спречкване с неговата сестра близначка. На закуска Ейми откъсна капака на кутията със зърнена закуска и каза: - Ще изпратя талона, за да получа онази пластмасова хармоника, която прилича на царевица! - О, не, няма! – възрази Мичъл. – Мой ред е да взема талона! - Не, не е! – каза тя. – Ти го взе последния път! - Обаче тогава не беше хубав! – отвърна брат й. – Защо хубавите талони са все за теб? - Не е вярно! – каза Ейми. – Ти изпрати талона за крачкомера! - Да, но той се счупи още първия път, когато го използвах! – отговори Мичъл. - Вината не е моя – каза ... |
