Ученическа тетрадка - Мечо Пух

От вътрешната страна на предната корица има място за надписване на тетрадката, а от вътрешната страна на задната корица - място за седмичната програма.

Характеристики:

• вид: широки редове
• формат: B5 (16.5 x 23.5 cm)
• корица: мека (мат ламинат)
• хартия: офсетова с картинки
• брой листа: 24

Мечо Пух - той може да ядоса сам пчелите в Голямата гора. Може също да изпразни сам всички гърненца с мед. Той е едно лакомо мече - толкова лакомо, че се случват и инциденти - като например да се заклещи на входа на хралупата. Всъщност, на този тромав и чаровен пакостник често му се случва да попадне "натясно".

Но пък какви мисли го занимават само! Забележителни прозрения. "Глупаво мое мече", с нежност и снизходителност го нарича Кристофър Робин - защото са много, много близки приятели. Иначе непохватното и наивно "Мече без капка Ум" съвсем не е глупаво. То знае отлично какво е приятелство, благородство и чест. Дори, ако цитирате мислите на Мечо Пух с голяма сериозност, можете да минете за мъдрец и философ. Или поне да разрошите косите на детето, което дреме у всеки възрастен. Ако са ви нужди идеи, достатъчно е да отворите книгите за Мечо Пух на Алън Милн - и мислите ще ви връхлетят. Тези мисли са нещо като Тра-ла-ла, рум-тум-тум... и заедно с тях може да ви навестят някои чувства - например малко носталгия по детството.

С Мечо Пух се е смяло не едно поколение. И смеейки се, не е едно поколение е научило, че приятелството не трябва да се приема за даденост. Че ако искаш нещо, трябва да отидеш и да си го вземеш. Че любовта не може да се обясни. Че няма проблем, който да не може да се реши с чаша чай.
Откъде се е взела толкова мъдрост у едно плюшено мече? От живота, разбира се - от вдъхновението на един автор, от едно истинско момче и едно истинско мече... и истинското приятелство между тях.

Много хора знаят, че Кристофър Робин наистина съществува и това е синът на писателя Алън Милн. Всичко започва, когато Кристофър, още малко момче, се запознава в английската зоологическа градина с най-голямата атракция - талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада, пропътувал пътя от Америка до Англия: черното мече Уини. Между тях се заражда приятелство и Кристофър започва да го посещава често. Понякога той дори влиза в клетката на Уини! А у дома Едуард, плюшеното мече на момченцето, получава ново име - Уини. Тъкмо това мече става известно в цял свят - на български език с превода "Мечо Пух".

Втората част на името - Пух - вероятно е наследена от името на друга играчка - лебед, който Кристофър е имал преди това. Може би вече се досещате как са се казвали останалите играчки на Кристофър - Прасчо, Йори, Тигър, Кенга и Ру - разбира се, защото това са имената на героите в книгите на Алън Милн, участниците във всички приключения в Голямата Гора. Да не забравяме и Заека и Бухала, за които авторът получава вдъхновение от истински животни, наблюдавани заедно с малкия Кристофър в гората.

Всички тези герои в игрите на Кристофър Робин са увековечени завинаги в историите на Алън Милн - "Мечо Пух" и "Къщичка в къта на Пух". Как си ги представяме? Образът на мечето с червеното елече се появява, когато през 1930 г. Стивън Шлезинджър закупува изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух. През 1933 г. излиза и първият цветен филм с Пух и приятели. В следващите години те стават и герои във филми на Disney, като персонажите постепенно придобиват облика, с който днес ги познават хиляди деца и техните родители.

Мечо Пух е филмова звезда и обичан герой от вечен шедьовър на детската литература. С него и приятелите му са създадени играчки, книжки, филмчета, пъзели. Той е и един полезен помощник в опознаването на живота за поколения деца. Мнозина си припомнят от време на време много негови емблематични и поучителни реплики, като:

- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.