Диви кестени

Поезия. "Поезията на Галина Камбурова е събитие с непредсказуеми последици за оплаквачите на съвременната българска литература. Давам си ясна сметка, че подобно явление звучи драстично и може би претенциозно. Само че, когато една поетеса напише, че в София "въздухът реже с трион дробовете...", аз разбирам, че понякога адът на написаното е по-страшен от ада на преживяното. Пред вас е поетеса, която не се вписва в конвенцията на песнопенията, сръчното подражателство и шизофреничното самонаблюдение. Между стиховете на Галина Камбурова и техният публичен жест лежи безпощадната истина за времето, в което живеем и времето, в което умираме.
Нейните метафори не са украшение на поетичната фраза, радващи въображението или гъделичкащи самочувствието на изкушения читател. Те са единственият начин да се назове едно тайнство, едно провидчество, една диагноза. Да не помислите, че Галина Камбурова е обременена от съдбовната обреченост на битието? Талантът на тази поетеса не убива надеждата, а и пришива криле..."
Петър Анастасов

Светулка 44
София, 1309
ул. Перник №176, вх. Б
svetulka44@abv.bg

Делник

• Видях тополите да светят
• Не си отивай, нощ
• Златни корони люлеят
• Звън на токчета

Думите
Кафе край реката

• На лапи котешки
• Градът е чужд

Зимно море
Катедрала

• Внезапно ме отнесе
• Зелени надежди

Концерт

• И снегът ни учуди
• Небесна симфония

Октомври

• Ноември бавно
• Разпънат между

Пеперуди

• Синеят в клоните
• Златният ключ
• ... И щом се препънеш
• Защо е тази...
• Седиш на пейката

Апокалипсис
Безбожно

• Горчива есен

Диалог
Гурбетчия

• Започнах живота си

Защо
И отново

• Казваш ми
• Къде е ближният

Любов

• Къде изчезна
• Излишно е

На другата

• Няма да знаеш
• Ще запаля
• Игра е всичко
• Ти си росата сутрин

Нашата улица

• Нищо по-самотно от тълпата
• Обичам мъглата

Плодът
Сбогуване с Варна
Сега
Созопол
София
Стреме от облак

• Течащото време
• Тъжно е

Шепа пръст
Въжеиграч

• Ще разкажа
• Бивш мавзолей

Писмо
Тук и сега
Диви кестени
Къщата