Разбито море - книга 1: Полукрал

Мъжът размахва коса и тегли рало в полето, мъжът стяга възел на палубата и с меч и секира в ръка, сее огън и смърт по бреговете на враговете на страната си. Преди всичко обаче, мъжът удържа мястото си в стената от щитове, не отлепя рамо от това на човека до себе си. Всичко по-малко от това е провал, особено ако въпросният мъж е син на краля на Гетланд, син на сурова земя, която ражда свирепи воини със сърца от камък и ръце от желязо. Принц Ярви не е от щастливците, на които боговете са дали две от тях. Неговият път е този на познанието и благата дума. Докоснат от баща Мир, майка Война никога няма да се усмихва над негови победи на бойното поле. За сакат слабак няма място ни в тренировъчния квадрат, ни в стената от щитове, нито дори в тронната зала на баща му, най-малкото на Черният трон, без значение дали е законният му наследник или не. За беда, така мислят не само хората от Гетланд, така мисли собственото му семейство. Но ако на човек са нужни две ръце, за да се бие с някого, за да го наръга в гръб му стига и една. Особено, ако е направлявана от остър като бръснач ум. Време е измаменият да стане измамник. Време е предаденият да се превърне в предател. Време е законният крал да се завърне на престола.

"Динамична история за предателство и отмъщение, която ме грабна от първата си страница и отказа да ме пусне."
Дж. Р. Р. Мартин

"Любимата ми книга на Абъркромби!"
Патрик Ротфус

Джо Абъркромби завършва Кралското училище в Ланкастър и психология в Манчестърския университет. С богатството и пълнокръвието на света, който изгражда, с ярките герои, смел език и майсторски развит сюжет Абъркромби е автор, който ще стои достойно в домашната библиотека до Дж. Р. Р. Мартин, Стивън Ериксън, Брандън Сандерсън.

"– Чуй ме, Ярви, добре ме чуй. Сега си крал. Това може и да не е каквото и двамата с теб сме искали, но това е всичко, с което разполагаме. Сега всичките ни надежди са в твои ръце и ти ги държиш застанал на ръба на пропаст. Нямаш уважението на хората. Имаш много малко съюзници. Длъжен си да сплотиш семейството ни, като се ожениш за дъщерята на Одем, Изриун, точно както щеше да направи брат ти. Уговорено е. Решено е. Чичо Одем побърза да компенсира леда с топлина.
– Нищо не би ме зарадвало повече от това да стана твой баща по женитба, кралю мой, и да видя семействата ни свързани завинаги.
За чувствата на Изриун не стана дума, забеляза Ярви, нито за неговите.
– Но...
Веждите на майка му се сключиха. Очите ѝ се присвиха. Беше виждал корави мъже, герои, да треперят под този поглед, а той със сигурност не беше герой.
– Аз бях сгодена за чичо ти Удил, за чиито умения с меча воините все още шептят от страхопочитание. За чичо ти Удил, който трябваше да стане крал. - Гласът ѝ леко потрепери, сякаш думите ѝ причиняваха болка. – Когато майка Море го погълна и хората вдигнаха празна погребална могила на брега, вместо за него аз се омъжих за баща ти. Аз загърбих чувствата си и изпълних дълга си. И ти ще направиш същото.
Ярви сведе поглед към мъртвото тяло на брат си и се замисли как успяваше тя да запази хладнокръвие и да крои планове за бъдещето, когато труповете на съпруга и сина ѝ лежаха само на ръка разстояние.
– Нима няма да пророниш и сълза за тях?"
Из книгата