Хималайски уроци

"Тръгнах към Хималайте, заедно с три от децата си, с намерение да им предам няколко житейски урока на живо. Съдбата обаче е имала съвсем друг план за нас. Получи се така, че аз самият научих безценни неща както за Света, така и за мен самия. Споделям част от преживяното в текст и снимки. Надявам се да послужи като наръчник по родителство, не толкова с назидателни съвети, колкото с някои тънкости в тази отговорна мисия - да въплътиш в младежа най-доброто от себе си, без да окастряш заложените му от природата дарби и стремежи."
Стоян Маринов

"Когато се случи първото земетресение, нашите местни придружители се погрижиха първо за нас, според поетите отговорности и след това неотложно се завтекоха да помагат на тези в беда. Без да питат какви са, колко са, богати ли са, бедни ли са. Именно в такива моменти си проличава духовната извисеност. Пък нека ги третираме като изостанали, нецивилизовани и примитивни. Думата ми е - такива хора ще пребъдат, а от нашата "напреднала цивилизация" ще останат само смущаващи спомени. И тук не намеквам за езотерика и не пророкувам за надвиснали бедствия. Имам предвид едни сухи и скучни факти - отрицателен прираст в "цивилизацията" и положителен при "изостаналите". Въпрос на време. Прашинка във Вечността! Да отгледаш здрави и читави деца. Да създадеш в тях стремеж да са Хора. Това също е служене. Мир и любов вам! Една чудесна тренировка за ума е да пожелаваш доброто на всеки срещнат, дори само мислено. Какво ти коства? Виждаш някого и му пожелаваш на ум: "Бог с теб!". Едно ниво нагоре е да си представиш за момент как този човек стига успешно там, накъдето е тръгнал, и целият му ден протича ведро и благо. Може и да звучи налудничаво, че с голи мисли можем да сме полезни на околните, но как да говорим и творим добрини, ако не сме тренирали мисленето си да върви по пътеката на доброто? Нека не забравяме, че има строга последователност - мислите поставят начало на думите и действията, а не обратното. Намасте!"
Из книгата