Ако

Безмълвие

С гневна длан ще изтрия сълзата
по ръба на тревогата днешна.
Няма време за нови разпятия -
мина всичко, което болеше.

С ням въпрос покрай тежки руини
ще претичам - сама и незряла.
Няма време през нощни градини
да бера ветрове на раздяла.

Аз съм тук. И съм днес. И съм цяла.
Водоскоци в косите ми плискат.
Тръпне изгревът в месец прощален.
Слънце идва - горите здрависва.

Ручей гони реката, забързан
към морето на спомен без име.
И в сърцето ми топло покълва
дом очакван, останал безмълвен.

Из книгата